1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр.София, 12.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1338/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 20 от 12.01.2018 г. по гр.д.№ 904/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 1583/ 2017 г. и по този начин по иска, предявен от Д. С. Й. против касатора, е признато за установено, че Д. Й. не дължи на [фирма], [населено място], сумата 7 137,09 лв – стойност на служебно начислена електроенергия за период 16.03.2016 г. – 15.03.2017 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/ 26.04.2017 г.
Касаторът претендира допускане на касационния контрол по процесуалноправния въпрос може ли съдът, при наличие на доказателства за основателността на иска, да го отхвърли като недоказан по размер и по материалноправните въпроси за приложимостта на установения в чл.50 ПИКЕЕ едногодишен срок за извършване на корекция на сметките за потребена електроенергия в случаите, когато средството за търговско измерване е отчело точно реално потребената от абоната енергия, но част от нея е отчетена в „скрит” регистър поради промяна на тарифната схема и не може да се установи кога това е станало; и от значение ли са причините за промяната в тарифната схема, довела до отчитане на потребената електроенергия в „скрит” регистър, когато се претендира заплащането й с иск за реално изпълнение на задълженията на потребител по договор за доставка на електрическа енергия. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално – че последният от тях има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Пледира и за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения по наличието на това основание.
Ответната страна Д. Й. оспорва жалбата. Според него поставените въпроси не обуславят обжалваното решение, защото въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на доказателства за реално потребена електроенергия за конкретния период. Излага и съображения, че представените от касатора решения на ВКС не съдържат правни разрешения, различни от възприетото в обжалвания въззивен акт, включително по приложението на чл.50 ПИКЕЕ. Тази разпоредба, според ищеца, касае несъответствие в данните по отношение на измервателна група, а не на средство за търговско измерване, каквото е използвано в процесния случай за отчитане на потребената енергия.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да уважи иска за установяване на липсата на вземане на ответника спрямо ищеца, въззивният съд приел за установено, че ищецът бил потребител на електрическа енергия, доставяна в негов недвижим имот в [населено място]. За отчитане на доставената енергия от ответното дружество бил монтиран на 14.04.2014 г. електромер с фабричен № 1115031300579833, произведен през 2013 г., с нулеви показатели по регистрите за дневна и нощна тарифа. Уредът бил с възможност за отчитане на потребявана енергия и по трета тарифа (без визуализация на дисплея му), като в констативния протокол за монтирането му не било отразено наличие или липса на показатели за този трети регистър. На 15.03.2017 г. служители на [фирма] извършили техническа проверка на електромера, демонтирали го и го предали за експертиза в БИМ. При извършването на софтуерно четене на средството за търговско измерване била установена отчетена преминала енергия по трета тарифа – 48 855,3 квтч. – която според експертите на БИМ се дължала на външна намеса в тарифната схема на електромера. Въз основа на тази констатация ответното дружество издало фактура за дължима от ищеца сума в размер 7 137,09 лв – стойност на потребена, но незаплатена електроенергия за период 16.03.2016 г. – 15.03.2017 г. Съдът посочил, че назначената по делото експертиза за установяване на годността на процесното средство за търговско измерване е установила, че то било технически изправно. Не би трябвало същото да отчита потребена енергия по трета тарифа, тъй като българската система е двутарифна. Конкретната причина, която е довела до отчитане на ползване електроенергия по трета тарифа, не може да бъде установена със сигурност, това може да се дължи както на външна намеса, така и на софтуерна грешка. Не може да се потвърди с категоричност, че отчетената по трета тарифа енергия действително е доставена и потребена. При тези фактически установявания съдът извел от правна страна, че искът за установяване на несъществуване на вземането за заплащане на отчетената в третия регистър на електромера енергия е основателен. Посочил, че ответникът по отрицателния установителен иск носи тежестта да докаже (при условията на пълно и главно доказване) всички факти, от които претендира за него да е възникнало спорното право. В случая не може да се приеме наличие на годно основание за извършване на корекциите на сметките за потребена електроенергия за минал период, тъй като не е установено със сигурност, че ищецът реално е потребил такава енергия. Вещото лице допуска възможността отчитането с поначало изправното средство за търговско измерване на потребена по трета тарифа енергия да се дължи на софтуерен проблем, което означава, че регистърният отчет не съответства на реално консумирана енергия. Ищецът не може да има задължение да плаща за нещо, което не е установено да е потребил.
При тези дадени от въззивния съд правни разрешения, поставените в изложението на жалбоподателя правни въпроси не са обуславящи. Съдът не е посочил, че искът е доказан по основание, но няма данни за размера му, за да е относим към изводите му процесуалноправният въпрос може ли искът да бъде отхвърлен поради липса на данни за размера на вземането. Напротив, съдът изрично е посочил, че искът е недоказан по основание, защото ответникът следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешното доказване на факта, че действително ищецът е потребил отчетената в регистъра за трета тарифа енергия. При недоказан по основание иск въпросът за размера му изобщо не може да бъде поставен.
Материалноправните въпроси не са обуславящи по аналогични съображения. Пред съда по същество не е стоял въпроса за приложимостта на чл.50 ПИКЕЕ в случаите на неточно отчитане на ползвана енергия от измервателен уред, защото не е установено въобще ползвана ли е такава енергия. От фактическа страна въззивният съд е приел неуспешно доказване на факта, от който ответникът черпи правото си, а именно – че ищецът реално е ползвал отчетената по трета тарифа енергия. По отношение на този извод въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ няма отношение. Няма отношение и въпросът за значението на причините, на които се дължи неточното отчитане на потребена енергия, тъй като той може да бъде поставен само след направена констатация, че действително има реално потребена енергия. В случая съдът е приел, че реално потребление на енергия не е доказано.
Няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касаторът трябва да поддържа съществуването на конкретни пороци на решението, които могат да бъдат квалифицирани като предвидено в закона основание за неговата отмяна и които, ако се установят във фазата на разглеждане на жалбата по същество, биха обусловили отмяната му. В случая касаторът не формулира в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК никакви твърдения за пороци в обжалваното решение, извън поставените (но неотносими към разрешенията на въззивния съд) правни въпроси.
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 20 от 12.01.2018 г. по гр.д.№ 904/ 2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на Д. С. Й., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: