1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр.София, 15.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2289/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Я., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 164 от 04.02.2016 г. по гр.д.№ 2127/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 16053/ 2014 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [фирма] иск, квалифициран по чл.92 ал.1 ЗЗД, за сумата 13 920 лв – неустойка по чл.25 ал.1 от Общи условия на договор за пренос на електрическа енергия. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника: З. к. [фирма].
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът претендира касационното обжалване да бъде допуснато по процесуалноправния въпрос подлежат ли на доказване отрицателните фактически твърдения на страните в производства по граждански дела и как се разпределя доказателствената тежест по отношение на такива твърдения. Според него във въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната по касация страна [фирма] оспорва жалбата и поддържа, че няма основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Счита, че формулираният въпрос е без значение за изхода от спора, както и че не е налице противоречие между обжалваното решение и представеното от касатора решение на ВКС.
Третото лице – помагач З. к. [фирма] също поддържа, че няма основания за допускане на касационния контрол, тъй като съдът не е постановил в обжалвания акт наличие на задължение за ищцовата страна да доказва отрицателни факти.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че за исковия период (17.12.2012 г. – 13.11.2014 г.) страните по делото са били в договорни отношения, по силата на които ответникът е бил длъжен да извършва доставка на електрическа енергия в собствен на ищеца имот в [населено място], [улица]. През месец януари 2013 г. това задължение не било изпълнявано, а към 18.12.2014 г. снабдяването е възстановено. Доказателства за други факти по делото не са ангажирани и по този начин са останали недоказани фактическите твърдения на ищеца, че захранването с енергия е преустановено поради неизпълнение на претендирани негови задължения, за които с влязло в сила съдебно решение е признато по отношение на ответника, че не съществуват. Не е доказано нито по каква причина е преустановено снабдяването, нито на какво основание е възстановено. При тази фактическа обстановка от правна страна съдът извел, че не съществува претендираното от ищеца вземане за неустойка спрямо ответника, тъй като не е установено последния да е неизпълнение на договорните си задължения. По силата на Общите условия, ответникът отговаря имуществено при отказ да започне доставка на енергия или при неправомерно прекъсване на снабдяването, а нито една от тези две хипотези не са установени по делото.
При изложените от въззивната инстанция мотиви, поставеният от касатора като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос, не е включен в предмета на делото. Съдът по същество е отхвърлил иска не защото по делото не е доказан отрицателен факт, а защото ищецът не е представил доказателства за положителните факти, от които претендира за него да произтичат права. В решението за недоказани са приети ищцовите твърдения за причините за прекъсване на доставката на енергия в имота му и за възстановяването на снабдяването, а това не са твърдения за отрицателни факти. Поради това правният въпрос коя страна в гражданския процес носи доказателствена тежест за установяване на отрицателни фактически твърдения не обуславя крайното решение. Какъвто и отговор да получи този въпрос, това би било без значение за изхода от спора, а по необуславящ обжалваното решение въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 164 от 04.02.2016 г. по гр.д.№ 2127/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: