О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 540
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 1956/2013 година
Производство по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение от 20.09.2012г. по ч.гр.д. № 10700/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, за връщане на частната му въззивна жалба срещу определението № 1963 от 11.06.2010г. по гр.д. № 374/2010г. на РС- Разград, с което е допуснато обезпечение на исковете.
В частната жалба са въведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му.
Ответната страна [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Софийски градски съд е върнал частната въззивна жалба на [фирма], като просрочена.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.396, ал.1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който тече за молителя от връчването му, а за ответника, считано от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
С частна жалба от 23.06.2011г., подадена като пощенска пратка [фирма] е обжалвал допуснатото срещу него от Разградския районен съд обезпечение чрез налагане на запор върху банкова сметка в [фирма], като след допускането на обезпечението делото е изпратено по отвод за местна подсъдност на Софийски районен съд.
Въз основа на обезпечителната заповед е образувано изп.д.№ 20107620400214/2010г. от ЧСИ Д. Д., който е изпратил на 14.06.2010г. до [фирма] запорно съобщение, в отговор на което на 21.06.2010г. Банката на е извършила блокиране на наличните средства по сметката.
С молба от 19.10.2010г. [фирма] е поискал от ЧСИ вдигането на наложения запор по посоченото изпълнително дело, по което е постановен отказ.
По аргумент от чл.54 ГПК, настоящият състав приема, че съобщението за наложения запор е достигнало до адресата си най – късно на 19.10.2010г., датата, на която лицето е поискало вдигането му.
Видно от изложеното, частната жалба срещу допускането на обезпечението е подадена на 23.06.2011г. след изтичането на срока по чл.396, ал.1 ГПК, който тече от 19.10.2010г., поради което определението на СГС за връщане на жалбата, като просрочена, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.09.2012г. по ч.гр. дело № 10700/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: