6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 27.11.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2401 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3308/12.04.2019г., подадена от адв.И. Ц. от АК-П. като пълномощник и процесуален представител на А. Д. Ч., Д. Й. Ч. и Г. М. М., срещу решение №64/05.03.2019г., постановено от Първи въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№74/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. Ч., Д. Й. Ч. и Г. М. М. против С. Т. Б. иск за приемане за установено, че ищците са собственици на част с площ от около 78кв.м. от сграда с идентификатор ………… по КККР на [населено място] и за осъждането на ответницата да им предаде владението върху тази част от сградата.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК.
Поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса при прехвърляне на поземлен имот без сградата, построена върху този имот, необходимо ли е сградата да бъде изрично изключена от сделката с уговорка в нотариалния акт или в друг, съпътстващ документ.
Според касаторите обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като в мотивите си въззивният съд се е позовал на решение на Общото събрание на „Инжстрой“ ООД, цитирал е текста на решението относно това какво ще получи ответницата, но въпреки това е приел, че с него е установено друго по отношение на съдържанието на сделката с тях. Сочат, че в протокола, обективиращ решението на ОС на дружеството, в т.1.2 изрично е записано, че сградите, които ще бъдат прехвърлени на С. Т. Б. /диагностичен пункт и гаражи/ са построени в УПИ …., което е цитирано от въззивния съд, след което въззивният съд е достигнал до извода, че това записване в протокола изключва изрично сгради или части от тях, попадащи в друго УПИ, а именно процесната част от сградата, която попада в УПИ …..
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Т. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
А. Д. Ч., Д. Й. Ч. и Г. М. М. са предявили срещу С. Т. Б. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху част с площ от 78кв.м. от сграда с идентификатор …………. по КККР на [населено място], цялата сграда с площ от 168кв.м., попадаща в имот с идентификатор …………, тяхна собственост, с твърдението, че Й. Д. Ч. /наследодател на А. Д. Ч. и Д. Й. Ч./ и Г. М. М. са придобили чрез възмездна сделка този имот срещу ликвидационния си дял от „Инжстрой“ ООД, която сделка е оформена с н.а.№…., том …, рег.№….., н.д.№………./2014г. Поддържат, че праводателят им е притежавал правото на собственост върху сградата, която обаче не била включена в нотариалния акт като предмет на сделката, но не била и изрично изключена. Поради това считат, че по силата на чл.92 ЗС са придобили правото на собственост върху построеното в прехвърления им имот, макар с последваща сделка /н.а.№…, том …, н.д.№…./2014г./ „Инжстрой“ ООД да е прехвърлило на ответницата цялата сграда с идентификатор ……………
В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответницата е оспорила предявения иск с твърдението, че предметът и на двете прехвърлителни сделки е определен от решение от 13.02.2014г. на Общото събрание на съдружниците на „Инжстрой“ ООД.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че Г. М., Й. Ч. /наследодател на А. Ч. и Д. Ч./ и С. Б. са били съдружници в „Инжстрой“ ООД, като от приетия по делото протокол от Общо събрание на дружеството, проведено на 13.02.2014г. се установява, че съдружниците са се споразумели срещу дяловете си да получат имущество, при което Й. Ч. и Г. М. срещу дяловете си получават УПИ …. с всички съоръжения, изградени върху него, а С. Б. срещу дяловете си получава УПИ …, построените в него диагностичен пункт с площ от 165кв.м. и четири масивни гаража с площ от 79.60кв.м., както и всички комуникационни съоръжения, намиращи се на територията на УПИ …. Прието е, че в изпълнение на взетото решение на ОС на съдружниците в „Инжстрой“ ООД, с договор за даване вместо изпълнение, оформен с н.а.№…, том…, рег.№……., н.д.№……../2014г. от 24.09.2014г. Й. Ч. и Г. М. вместо изплащане на паричната равностойност на дяловете им са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ………… по КККР на [населено място] с площ от 743кв.м., докато с договор, сключен с н.а.№………., том ………., н.д.№…………./2014г. от 24.09.2014г. С. Б. вместо изплащане на паричната равностойност на дяловете ? е придобила собствеността върху ПИ с идентификатор………………. по КККР на [населено място] с площ от 444кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор……………….. с площ от 168кв.м. и сграда с идентификатор …………….. с площ от 80кв.м.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ въззивният съд е приел, че сградата, ревандикиране на част от която ищците претендират, е с площ от 168кв.м., като северната ? част попада в имота на ищците, но сградата представлява едно конструктивно цяло и попадащата в имота на ищците част не е реално обособена.
Изложени са съображения, че при прехвърляне на парцел, в който има изградена сграда, се счита, че се прехвърля и правото на собственост върху нея, доколкото отчуждителят не я е изключил изрично, но когато в договора няма изрична уговорка за запазване на собствеността, ако от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет на договаряне – нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността ? в уговорената цена на имота, то презумпцията на чл.92 ЗС следва да се счита оборена.
Прието е, че в случая в проведеното Общо събрание на съдружниците на „Инжстрой“ ООД са участвали всички страни по двете сделки и са взели решение както за имота, получен от ищците, така и за имота, получен от ответницата и от това ясно формулирано решение е ясно, че ответницата получава цялата сграда, т.е. ищците получават само дворното място. Прието е, че по този начин е „установено друго“ по смисъла на чл.92 ЗС по отношение на частта от постройката, попадаща в имота, получен от ищците.
Допълнително са изложени и съображения, че попадащата в дворното място на ищците част от сградата не е реално обособена и не може да бъде отделена от сградата.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на тричленните състави на ГК на ВКС, според която когато съдът извършва тълкуване на договор, целта е да се установи действителната обща воля на страните, при което за изясняването й може да се излиза и извън текста на самия договор, да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на обектите, предмет на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля / решения № 202 от 13.07.2012г. по гр.д.№ 680/11г. на Първо ГО; решение № 129 от 12.07.2013г. по гр.д. № 558/12г. на Второ ГО; решение №215/12.10.2015г. по гр.д.№49/2015г., Трето ГО на ВКС/.
Според трайно установената практика на тричленните състави на ГК на ВКС, в случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и съществуващата върху нея сграда или сгради, щом като продавачът не е изключил изрично от продажбата сградите, които се намират в прехвърляния имот, те също са предмет на прехвърлителната сделка – решение № 756/17.03.2070 г. по гр. д. № 133/1970 г. на ВС, Първо ГО; решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, Второ ГО и др. Същевременно в последното решение е направена уговорката, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД. Необходимостта от тълкуване на договора е разгледана и в решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на ВКС, Първо ГО, в което е прието, че когато в договора няма изрична уговорка за запазване на собствеността върху сградата, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет на договаряне, нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността и в уговорената цена на имота, презумпцията на чл.92 ЗС следва да се счита оборена. Същевременно в други решения на ВКС са дадени насоки за начина на тълкуване на договорите за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Така в решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/10 г. на ВКС, Първо ГО е прието, че тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. Сходни са и съображенията в решение № 349 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, Първо ГО, както и в обобщаващото тази практика решение №37/04.04.2017г. по гр.д.№3180/2016г., Първо ГО на ВКС. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че в случая волята на съдружниците в „Инжстрой“ следва да бъде тълкувана с оглед представеното по делото решение на Общото събрание, в изпълнение на което е сключен както договорът за прехвърляне на собственост вместо изплащане на паричната равностойност на дела в дружеството на предявилите иска лица, така и договорът за прехвърляне на собственост вместо изплащане на паричната равностойност на дела в дружеството на ответницата по предявения иск. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. При постановяване на въззивното решение съдът е извършил анализ на установените по делото факти, тълкувал е волята на сключилите договорите лица в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, като изводите му са обосновани и последователни, съответстващи на формалната житейска логика. Обстоятелството, че според цитирания в решението на въззивния съд протокол от проведено Общо събрание на съдружниците в „Инжстрой“ ООД сградите, които С. Б. следва да получи срещу равностойността на дела си в дружеството, се намират в УПИ …, не сочи на необоснованост на крайния извод на съда, според който част от едната сграда се намира в УПИ ……., тъй като в протокола е посочена площта на сградата, а именно 165кв.м. Освен това съдът е взел предвид и обстоятелството, че в имота, прехвърлен на Й. Ч. и Г. М. / ПИ с идентификатор …………. или УПИ ………../, се намира само част от сградата, която част не е реално обособена като самостоятелен обект, поради което и при положение, че цялата сграда е предмет на разпореждане в полза на С. Б., презумпцията на чл.92 ЗС не би могла да намери приложение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №64/05.03.2019г., постановено от Първи въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№74/2019г.
ОСЪЖДА А. Д. Ч., Д. Й. Ч. и Г. М. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на С. Т. Б. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: