О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр.София, 27.11. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………….……. и с участието на прокурора…………………………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 335 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба на Е. П. И. и К. К. И. – двамата от С. (с вх. № 18367/23.Х.2018 г.), подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против онези две части от решение № 2219 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 20.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 4262/2017 г., с които:
1./ Отхвърлен е бил осъдителния иск на Е. П. И. с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъденото й обезщетение от 60 000 лв. /ведно със законната лихва върху тази главница от датата 10.Х.2013 г./ и до пълния размер на претенцията й от 100 000 лв. (сто хиляди лева) за репарирането на понесени неимуществени вреди от смъртта на нейния малолетен син А. на 2.V.2010 г.;
2./ Прекратено е било исковото производство по отношение на втория касатор, конституиран в процеса на мястото на починалия в хода на делото пред първостепенния съд негов баща К. И. И., претендирал също присъждането на обезщетение за същия обем неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева).
Оплакванията на касаторите И. и К. Кр. И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на Е. П. И. с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ да бъде уважен и в отхвърлената му част – за разликата над 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) до пълния предявен по делото негов размер от 100 000 лв., а на новоконституирания в процеса ищец К. Кр. И. да се присъди сума в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща полагащото се на починалия в хода на делото негов баща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на 12-годишното му дете А. И., настъпила в резултат от ПТП, станало на 2 май 2010 г. Отделно от това двамата искат и присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния им представител по пълномощие от САК по реда и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата двамата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваните две части от решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от двете отделения на неговата търговска колегия, по следните три материалноправни въпроса:
1./ „При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на загиналото дете, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?”;
2./ „За да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия и съответно намаляване на обезщетението за вредите, достатъчно ли е наличие на формално нарушение на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо нарушението да е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?”;
3./ „За да бъде прието за основателно възражението на страните за съпричиняване, следва ли по делото да бъде проведено пълно и главно доказване на факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице или е достатъчно да бъде внесено съмнение?”
Ответният по касация Гаранционен фонд не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на Е. П. И. и К. Кр. И. – двамата от С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в неговата отхвърлителна част – за процесната разлика от 40 000 лв. до пълния предявен размер на осъдителния иск на Е. П. И. срещу ответния Гаранционен фонд с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, въззивната инстанция е споделила решаващия правен извод на СГС, че поведението и на двамата участници в процесното ПТП от 2.V.2010 г. е „еднакво укоримо”, т.е. в равна степен е допринасянето им за настъпване на вредоносния резултат: „50% : 50%”. Изводът за равноценност на каузалния принос на всеки от двамата участници в това ПТП е резултат от такава съпоставка на поведението на всеки един от тях, при която е било надлежно отчетено не само извършеното от водача на неидентифицираното МПС нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП, но е било точно съобразено и поведението на пострадалия /починал в резултат от прегазването/, който около 4.оо часа на датата 2.V.2010 г. на [улица]в района преди надлеза и в посока [улица], след като е преодолял няколко последователно разположени прегради – предпазна мантинела, храстовидна растителност и отводнителна канавка, е предприел изкачване по бетонна възходяща стена с ширина около 30 см., като при движението си по горната циментова част на естакадата загубил равновесие и така паднал от височина от около 6 метра върху пътното платно на [улица]в посоката към [улица], причинявайки си по този начин сериозна черепно-мозъчна травма, препятствала възможността му своевременно да напусне пътното платно. Следователно решаващият извод на САС е не само за допуснати нарушения на съответните правила за движението на пешеходци, но и за наличието на пряка причинна връзка между реализираната фрактура на черепа на детето, от една страна, и последвалото му прегазване – от друга.
Същевременно досежно прекратяването на исковото производство по отношение на втория касатор, съставът на САС е установил, че между първоначалните страни по делото не е съществувал спор, че ищецът К. И. И. /баща на загиналото при процесното ПТП дете/ „не е заявил претенцията си за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди пред Гаранционния фонд”. Поради това и с оглед констатацията, че по делото не са били ангажирани доказателства за подаване на молба по реда на чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./, „респ. не е проведена процедура по чл. 288, ал. 9 КЗ /отм./-във вр. ал. 11”, решаващият правен извод на въззивния съд е бил за липса на положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, визирани от горната норма, а оттам – за недопустимост на иска на И. срещу Фонда.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.20120 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с поредни номера 1 и 2 от изложението на двамата касатори по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната им касационна жалба са такива от значение за изхода по конкретното дело, както и че същите са били разрешени в точно съответствие с цитираната в атакуваното въззивно решение обилна практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, датираща още от ППВС № 17/63 г. Докато въпросът с пор. № 3 е с изцяло хипотетичен характер и реално не е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваната отхвърлителна част от решението й по осъдителния иск на И. срещу ГФ.
В заключение, нито един от релевираните три материалноправни въпроса в изложението към касационната жалба не се отнася до преценката на въззивния съд за недопустимост на осъдителния иск, предявен от бащата на касатора И.. Следователно липсва главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по отношение участието на К. Кр. И. в процес срещу Гаранционния фонд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2219 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 20.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 4262/2017 г. В АТАКУВАНИТЕ от двамата касатори две негови части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 335 по описа за 2019 г.