О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София 27.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1165/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №2893 от 11.12.2018 г. по гр. дело №4476/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №4230 от 26.06.2018 г. по гр. дело №5900/2017 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Г. С. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.11.2007 г. и му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв. На досъдебна фаза наказателната репресия е продължила 3 години и половина, със спиране 2 години поради неоткриването на ищеца. Образуваното съдебно производство на 14.02.2008 г. по НОХД 1846/08 г. е приключило за 2 месеци с прекратяване и връщане делото на СРП. При повторното внасяне на ОА съдебно производство по НОХД 312/2009 г. е образувано на 13.01.2009 г. и приключило с оправдателната присъда от 05.07.2012 г. която не е била протестирана, или продължило 3 години и половина,като поради неявяване на ищеца или негов защитник 4 съдебни заседания са били отложени. Престъплението, за което ищецът е привлечен като обвиняем е тежко. Ищецът е бил силно притеснен от факта, че е бил привлечен като обвиняем за престъпления, които не бил извършил. По тази причина го напуснала приятелката му. С оглед изложеното и съобразявайки рапоредбата на чл.52 ЗЗД е направен извод, че сумата от 5 000 лв. ще обезщети справедливо ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. В тази връзка претенцията следва да бъде уважена до този размер като за разликата до пълния предявен размер отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба В. Г. С., със съдебен адрес – [населено място], не е заявил становище.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2893 от 11.12.2018 г. по гр. дело №4476/2018 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2893 от 11.12.2018 г. по гр. дело №4476/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.