1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
[населено място], 27.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 477/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. Т. срещу определение на Благоевградски окръжен съд № 902 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 810/ 2009 г., с което е спряно изпълнението по изп.д.№ 397/ 2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител рег.№ 796 досежно принудително събиране от длъжника [фирма] в полза на взискателя С. Г. Т. на суми над 1 018,80 лв и над 3 149,02 лв.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е недопустимо, тъй като сам решаващият орган в мотивите си изложил съображения, че спирането по чл.245 ал.2 от ГПК настъпва по силата на закона. В такъв случай нарочен акт на съда за постановяване на това спиране е недопустимо да бъде издаван, а доколкото е издаден – той подлежи на обезсилване. Евентуално е отправено искане за отмяна на този акт и за отхвърляне на молбата на [фирма] за спиране на изпълнението, тъй като според частната жалбоподателка предварителното изпълнение постановено от съда относно присъдени суми за изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения е безусловно и не подлежи на спиране.
Ответната по частната жалба страна – [фирма], [населено място] – не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. По процесуалният въпрос, съставляващ съществото на спора по частното производство, се установява следното:
Частната жалбоподателка Т. е ищец по делото, предявила е искове против [фирма] за заплащане на обезщетение за неспазен срок за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение (чл.220 ал.1 от КТ) и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл.224 ал.1 от КТ). С решение на Сандански районен съд по гр.д.№ 37 от 2008 г. тези искове са уважени съответно в размер 4 528 лв и 13 995 лв, като на осъдителното решение е допуснато предварително изпълнение. По жалба на [фирма] Благоевградски окръжен съд е постановил на 25.03.2010 г. въззивно решение № 132 по гр.д.№ 810/ 2009 г., с което е отменил решението на първата инстанция за уважаване на исковете над размерите съответно от 1 018,80 лв и над 3 149,02 лв и е отхвърлил исковете за разликата над посочените размери.
На 15.05.2010 г. от [фирма] е постъпила молба по делото до Благоевградски окръжен съд с приложено уведомление от ЧСИ рег.№ 796, видно от което за събиране на присъдените с решението на Сандански районен съд в полза на С. Т. суми е било образувано изпълнително дело № 397 за 2009 г., по което е насрочен опис на недвижим имот. Поискано е изпълнителното производство по това дело да бъде спряно от съда.
По тази молба е постановено атакуваното в настоящето производство определение, с което окръжният съд е спрял изпълнителното производство за разликата над 1 018,80 лв и над 3 149,02 лв.
Определението е законосъобразно.
Предмет на въззивното производство са били вземания, които С. Т. претендира да има против [фирма], представляващи обезщетения по трудово правоотношение. С първоинстанционното съдебно решение, с което тези обезщетения са присъдени, е допуснато предварително изпълнение, т.е. дадена е възможност за принудително събиране на вземанията по невлязло в сила съдебно решение. С. Т. се е възползвала от тази възможност и за събиране на вземанията е образувано изпълнително производство, по което са извършени изпълнителни действия.
Междувременно по жалба на ответника срещу първоинстанционното решение въззивният съд го е отменил частично и частично е отхвърлил предявените искове. Касателно отхвърлената част е налице хипотезата на чл.245 ал.2 от ГПК – изпълнението се спира. Действително спирането настъпва по силата на закона, но това не прави актът на Благоевградски окръжен съд недопустим, тъй като съдът винаги може да декларира вече настъпилото спиране с нарочен акт. Освен това в конкретния случай съдът е постановил не спиране на предварителното изпълнение, а спиране на образуваното изпълнително производство – чл.432 т.1 от ГПК. С оглед редакцията на цитираната норма няма съмнение, че това спиране се постановява с нарочен акт на съда, съответно такъв акт не се явява недопустим. Поради това искането на частната жалбоподателка за обезсилване на определението на окръжния съд от 19.05.2010 г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
Неоснователни са и доводите за неправилност на това определение. Според жалбоподателката предварителното изпълнение на осъдителни решения, с които се присъждат обезщетения за работа, е безусловно и не може да бъде спирано. Систематичното и логично тълкуване на разпоредбите на чл.242 – чл.245 от ГПК обаче сочи точно противното. Съгласно чл.242 ал.1 от ГПК съдът допуска предварително изпълнение когато присъжда обезщетение за работа, а съгласно чл.245 ал.2 от ГПК това предварително изпълнение се спира тогава, когато решението бъде отменено. Има се предвид именно решението по чл.242 ал.1 от ГПК – това, с което са присъдени обезщетения за работа. В конкретния случай Сандански районен съд е присъдил обезщетение за работа и е допуснал предварително изпълнение. Решението му е обжалвано и е отменено частично. В отменената част допуснатото предварително изпълнение се спира по силата на закона, съответно на спиране подлежи и изпълнителното производство, образувано за събиране на присъдените обезщетения, чието предварителното изпълнение е спряно.
Следователно няма основания нито за обезсилване, нито за отмяна на определението, с което частично е спряно съгласно чл.432 т.1 от ГПК изпълнителното производство по изп.д.№ 397/ 2009 г. на ЧСИ рег.№ 796. Частната жалба срещу това определение е неоснователна и следва да се отхвърли.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Благоевградски окръжен съд № 902 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 810/ 2009 г.
Делото да се върне на Благоевградски окръжен съд за администриране на постъпилата по него касационна жалба против въззивното решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: