1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
[населено място], 28.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №504/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] с управител Р. В. Г., приподписана от адв. В. Н. за отмяна на определение №483 от 5.07.2012г., постановено по в.ч.гр.д. №613/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд. Частният жалбоподател се позовава на нарушение на чл.39, ал.1 и чл.50, ал.3 ГПК при постановяване на обжалваното определение. Поддържа, че с определението, предмет на частната касационна жалба, въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба “К. – П” – [населено място] счита, че в частната жалба не се сочи съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, по който въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Също така поддържа становище, че съдът се е съобразил със съществуваща практика на ВКС по приложението на чл.50, ал.3 ГПК, в подкрепа на което становище представя съдебна практика. Искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски не е направено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Частният касатор не формулира процесуалноправен въпрос, обусловили изводите на въззивния съд за изхода на делото съгласно чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а приповтаря доводите си за неправилно приложение от съда на чл.39, ал.1 и чл.50, ал.3 ГПК. Неправилното приложение на закона е основание за отмяна на неправилното определение по чл.281, т.3 ГПК различни от основанията за допускане на съдебен акт на въззивен съд до касационно обжалване. Окръжният съд, за да потвърди определението на районния съд за връщане на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник по делото, като просрочена, е приел за редовно връчено обявлението за внасяне на ДТ по адреса на управление на дружеството и посочване на лицето, което го е получило – имена и длъжностно качество /маркетинг мениджър/. Отхвърлени са като неоснователни доводите на жалбоподателя, че лицето получило съобщението В. А. – М. да има сключен трудов договор с друго дружество с аргументите, че няма пречка същото лице да работи и при този работодател / чл.111 КТ/, както и че то е получавало и други съдебни книжа по делото като заемащо длъжност в това дружество, различна от тази посочена в представения по делото трудов договор. Съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства на адреса на управление на ответника – жалбоподател да съществува негова канцелария, в която да присъстват лица от кръга на посочените в чл.50, ал.3 ГПК, поради което не може да се приеме, че е възможно връчването да бъде извършено на такова лице.
Независимо, че не е формулиран въпрос с оглед на мотивите на съда, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото представените определения са постановени от отделни състави на ВКС, ТК по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. В определение №192 от 19.02.2010г. по ч.т.д. №65/2010г. на ВКС, ТК е прието, че обявлението за изготвеното решение не е било връчено редовно поради липсата на задължителните реквизити при връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица – посочване на имената и длъжността на получателя, какъвто не е конкретния случай. Не е налице и противоречие с определение №563 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 303/2011г. на ВКС, ТК ІІт.о., доколкото в него са разгледани оплаквания на жалбоподателя, че обявлението не е връчено на посочения в исковата молба и въззивната жалба съдебен адрес, различен от адреса на управление на търговеца или на пълномощник, по каквито въпроси въззивният съд по настоящото дело не се е произнасял. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение, респ. определение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение или определение/ т.3 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №483/5.07.2012г., постановено по в.ч.гр.дело № 613/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: