3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540
С., 29.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 11/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община [населено място] чрез адвокат А. Д. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 27.06.2012г. по в. гр. дело № 7204/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.01.2011 г. по гр. дело № 11872/2010 г. на Софийски районен съд, с което Столична община [населено място] е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на М. Г. Т. сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат от ухапвания на безстопанствени кучета на 18.08.2006 г. на територията на Столична община и сумата 100 лв. обезщетение за имуществени вреди ведно със законна лихва, считано от 31.10.2006 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – какво следва да бъде действието или бездействието, за да се ангажира отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД и в какво се състои противоправността на действията и бездействията му; кои са правоизключващите ангажирането на отговорността на възложителя обстоятелства; какво е дължимото доказване, което следва да проведе ищеца в производство по обезщетяване от непозволено увреждане и дали кучетата причинили увреждането са безстопанствени, както и как се определя размера на сумата за обезщетяване, която следва справедливо да репарира вредите – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата М. Г. Т. чрез адвокат Л. Х. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика в подкрепа изводите на съда за основателност на иска. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Правните въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК макар и с теоритична насоченост, с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, установена по реда на чл. 291 ГПК с решения по гр. дело № 1533/2010г., трето г. о., гр. дело № 1155/2009г., четвърто г. о. и гр. дело № 2398/2008г., първо г. о., според която исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения ( чл. 35, ал. 4 З. /отм./ във вр. с § 3, т. 1 от същия и Закон за защита на животните гл. „Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
При определяне размера на обезщетението за репариране на претърпените от увреденото лице вреди, съдът се е съобразил с изискванията на Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, т. 11, като е обсъдил всички обстоятелства обуславящи претърпените от увредения болки и страдания, посочил е значението им за размера на неимуществените вреди, с което е придал конкретно съдържание на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, направил е собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и като е констатирал пълно съвпадение с тези на първата инстанция е потвърдил решението на тази инстанция. Мотивите на обжалваното решението са съобразени с изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.06.2012г. по в. гр. дело № 7204/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Столична община [населено място] да заплати на М. Г. Т. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: