О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 31.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………….…………. и с участието на прокурора…….……..……………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1958 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 262 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 11678/21.VІ.2018 г. на Р. С. К. и С. Т. К. – двамата от [населено място], подадена против определение № 1566 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в от 18.V.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 1059/2018 г., с което е била оставена без уважение тяхна молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – за изменение на постановеното по същото дело определение от 2.ІV.2018 г. в частта му за разноските посредством присъждане в полза на общия техен процесуален представител по пълномощие от САК, за осъществено „представителство в частното производство”, на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, чиито размер да бъдел определен в съответствие с правилото на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 т. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не според текста на чл. 11 от същата наредба.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС двамата частни жалбоподатели Р. и С. К. претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело „допълнено” определение № 1127/2.ІV.2018 г. на САС, ГК, 12-и с-в, по ч. гр. д. № 1059/2018 г., като – на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /а не на основание чл. 11 от същата/ – в полза на адвоката им да бъдело присъдено възнаграждение „за представителство на всеки от представляваните, а не само за единия”, т.е. дължимият от страна на ищеца по делото адвокатски хонорар следвало да е в двоен размер.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба К. Г. Г. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на съдържащото се в нея общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС, постановено в производството по чл. 248 ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Ответното по частната жалба „Арон Груп” ООД-София те е ангажирало становище по основателността на релевираното в нея общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното производство пред САС, настоящата съвместна частна жалба на Р. и С. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да откаже да изменени своето определение № 1127/2.ІV.2018 г., постановено по гр. гр. дуело № 1059/2018 г. в частта му за присъдените в тежест на К. Г. Г. разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/, съставът на САС /ГК, 12-и с-в/ е приел, че по това дело не е било провеждано открито съдебно заседание, като във връзка с тази си констатация, изрично е извел аргумент за противното от текста на чл. 11 in fine на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, аргументирайки се че: „За частните производства се дължат възнаграждения за конкретни действия, а не за представителство в процеса”. Отделно от това в мотивите на атакуваното определение последователно е било разграничено, че щом настоящите двама частни жалбоподатели са имали „качеството на необходими другари” по предявените срещу тях искове, по които е било образувано прекратеното от СГС производство, то отговорът им по частната жалба на К. Г. срещу това прекратително определение има съвместен характер: обективира едно процесуално действие, ползващо „всеки един от тях в еднаква степен”.
Тези решаващи правни изводи на въззивната инстанция са правилни /законосъобразни/ и затова ще следва да бъдат споделени. Допълнителните съображения за потвърждаване на атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК са следните:
Според точния смисъл на разпоредбата на чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба и против това разпореждане за връщане може да бъде подадена частна жалба, „от която препис за връчване не се представя”. Следователно законодателят е предпоставил като ирелевантно за изхода на производството пред горния съд по такава частна жалба евентуалното становище, което ответниците по недопустимия иск биха имали по законосъобразността на разпореждането по чл. 130 ГПК: предвид обстоятелството, че в общия случай, който е различен от процесния, те само формално /чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК/ фигурират в исковата молба, но реално не им се връчва препис от същата за отговор.
На второ място, в разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за М. определянето на конкретния размер на дължимия адвокатски хонорар е поставено в зависимост от това дали се касае само за изготвяне на частна жалба или последната се разглежда и в открито съдебно заседание – по реда на чл. 278, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, което обстоятелство очевидно би включило и осъществяване на процесуално представителство пред съответния по-горен съд. В настоящия случай обаче, адвокатската защита е била ограничена единствено до изготвяне на отговор по частна жалба срещу разпореждане по чл. 130 ГПК и затова правилно дължимото на адв. Н. Й.. Б. по чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение е било определено в размер на 200 лв. /двеста лева/, т.е. точно толкова, колкото за изготвянето на самата частна жалба.
Различно разрешение не произтича и при съобразяване на текста на чл. 9, ал. 3 от горецитираната Наредба, от своя страна изрично препращащ към разпоредбите на чл.чл. 7 и 8 на този подзаконов нормативен акт. Щом като за изготвянето на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК „без процесуално представителство”, дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на ? от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8 от наредбата, то прилагането на първия от посочените текстове по аналогия би довело в процесния случай до очевидно неприемливия резултат, при който дължимото на адв. Н. Й.. Б. /на основание чл. 38, ал. 2 ЗА/ възнаграждение ще е в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. Докато определеното му от САС е в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1566 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 18.V.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 1059/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2