3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540
С.,04.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2917/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. И. Н. и Н. И. Н. чрез пълномощник адв. В. П. – В. адвокатска колегия против определение № ІІ-219 от 20.01.2014 г. по в. гр. дело № 1100/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което в производство по реда на чл. 248 ГПК съдът е допълнил въззивно решение № ІІ-115 от 21.10. 2013 г. по гр. дело № 1100/2013 г. на Бургаски окръжен съд като осъдил Д. И. Н. и Н. И. Н. да заплатят на П. И. Н. съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответницата П. И. Н. в писмен отговор оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че с оглед изхода на въззивното дело, приключило със съдебно решение за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателките – ищци, ответницата във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на съдебни разноски. Взето е предвид, че въззиваемата – ответница е направила своевременно искане за присъждане на разноски още с отговора на въззивната жалба, към който е приложила договор за правна защита удостоверяващ платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за процесуално представителство във въззивното производство, и тъй като се касае само до този направен разход, съдът е приел, че не е необходимо представянето на списък за разноски, които е присъдил с обжалваното определение.
В частната жалба е наведено оплакване за нарушаване разпоредбата на чл. 80 ГПК, която изисква страната поискала присъждане на разноски да представи списък на разноските най -късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция; в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК в т. 8 е прието, че разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК разграничава две хипотези свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски – по искане на страната съдът може да допълни или да измени решението в частта за разноските. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклрудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.
Такъв е случаят предмет на обжалваното определение. Обстоятелството, че вместо да допълни въззивното решение в частта за съдебните разноски, съдът е вписал, че го изменява, не променя правната характеристика на допълване на съдебния акт.
От изложеното е видно, че липсата на списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноски. Обжалваното определение по наведеното оплакване е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС.
В частната жалба се прави оплакване за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Според приетото в т. 3 от цитираното тълкувателно решение на ВКС, съдът не разполага с правомощието служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че само страната може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга дължимо като разноски.
Приетото с обжалваното определение, че липсата на заявено искане от въззивните – настоящи жалбоподатели за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, освобождава съдът от задължението да се произнесе по искането е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. Жалбоподателите са имали възможност своевременно да заявят искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, участвали са във въззивното производството с два повереници, при наличие на искане от другата страна за присъждане на разноски направено още с отговора на въззивната жалба и представени доказателства за размера на внесеното възнаграждение.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № ІІ-219 от 20.01.2014 г. по в. гр. дело № 1100/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ