О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 07.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1029 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Х. С. от [населено място], обл. К., чрез процесуалния му представител адв. Т. Б., против въззивното решение № 156 от 11 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 20 по описа на окръжния съд в гр. Кърджали за 2011 г., с което е потвърдено решение № 108 от 27 октомври 2010 г. по гр.д. № 130 по описа на районния съд в гр. Кърджали за 2010 г. за отхвърляне на предявените от С. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. К., искове за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпило на 11 октомври 2009 г. – 15000 лева обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху него от предявяването на иска, 516,18 лева обезщетение за забава върху предходната сума за периода 11 октомври 2009 г. до предявяването на иска, 3000 лева обезщетение за имуществени вреди и законната лихва върху него от предявяването на иска, 103,24 лева обезщетение за забава върху предходната сума за периода 11 октомври 2009г. до предявяването на иска и в полза на [фирма] са присъдени разноски по делото.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото събраните по делото доказателства обосновават извод за ангажиране отговорността на ответника за причинените на касатора имуществени и неимуществени вреди – ответникът е собственик на процесния багер, а касаторът е правоспособен водач и е управлявал багера на 11 октомври 2009 г. и при настъпилото пътно транспортно произшествие е увредено здравето на касатора; багерът не е бил преминал годен технически преглед и не е бил безопасен за движение, поради което вредите от злополуката са настъпили именно в резултат на техническата му неизправност; не е установено багерът да е управляван неправилно или неправомерно, като предприетите действия по време на инцидента са адекватни и съобразени с изискванията за безопасност; необосновано въззивният съд приема, че не е установено възлагане от ответното дружество на конкретната работа, при изпълнението на която да е настъпило увреждането; ответникът не представил документ за преминат технически преглед въпреки указанията на съда, че той носи доказателствената тежест за твърдението, че към датата на злополуката багерът е бил технически изправен и е имал валидна застраховка; въззивният съд е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по следните въпроси: по разпределението на доказателствената тежест между страните относно подлежащите на доказване факти и какви са последиците от липсата на ангажирани доказателства за установяване на определено обстоятелство за страната, на която е възложена същата и налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество за непозволено увреждане. По първия въпрос се сочат три решения на ВКС, постановени по чл. 290 и сл. ГПК, а по втория – ППВС № 9/66 г. и две решения на ВС.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. К., не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че е неоснователен направеният от ищеца довод, че след като процесният багер не е преминал годен технически преглед, то той не е бил безопасен при движение, поради което вредите от злополуката са настъпили именно в резултат от тази техническа неизправност – неизпълнението на задължението на собственика да представи превозното средство за преглед е основание за носене на административнонаказателна отговорност, но не предпоставя само по себе си техническа неизправност на превозното средство; от назначената техническа експертиза се изяснява, че не е имало внезапна повреда на спирачната уредба или кормилното управление на багера – няма данни багерът да е бил ремонтиран или части от него да са подменяни след инцидента; като вероятни причини за настъпване на инцидента вещото лице сочи неправилно управление от страна на ищеца, съпроводено с елементи на уплаха и паника; в приетата техническа експертиза по задача на ищеца вещото лице е изяснило относими към спора обстоятелства във връзка с твърденията на ищеца за повреда в спирачната система на багера; не е установено да е налице възлагане от страна на ответното дружество на конкретната работа, при изпълнението на която е настъпило увреждането на ищеца – нито последващо „разрешение” е възлагане на работата, нито е установено на кого е звънял ищецът, за да получи съответното разрешение; неуведомяването на МВР за произшествието от страна на ответника не презумира техническа неизправност на багера.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя процесуалноправен и материалноправен проблем, като първият засяга приложението на чл. 154 ГПК, а вторият е по определяне на предпоставките за ангажиране отговорността по реда на чл. 49 ЗЗД. В разглеждания случай, макар съдът да е дал отговор на поставените от касатора проблеми, той е достигнал до един основен извод, който не е станал предмет на питане от страна на касатора, а именно – касаторът не е осъществил доказателствената си задача да установи в процеса, че конкретната работа му е била възложена от ответното дружество, в съгласие с правилото на чл. 49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това негово задължение му е указано изрично в доклада на делото, сторен в съдебното заседание от 11 май 2010 г. на районния съд в [населено място]. Макар в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът да се е задоволил лаконично да отбележи, че материалноправният въпрос е разрешение в противоречие с ППВС № 9/66 г., в касационната жалба изяснява, че необосновано въззивният съд е приел, че по делото не се установява възлагане от ответното дружество на конкретната работа, при изпълнението на която е настъпило увреждането, като този извод противоречи на цитираното ППВС. Основополагащото значение на възлагането на съответната работа с оглед възникване на отговорността на възложилия я, е ясно очертано в соченото ППВС – върховният съд приема, че самото поверяване на лицето, на което е възложено извършването на определена работа, на известни вещи, оръдия, оръжия и др., с които да се извършва работа (например кола, поверена на шофьор и др.) само по себе си не може да обоснове отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако с такива вещи, оръдия, оръжия и др. бъде причинена вреда другиму, а е необходимо увреждането да е причинено при изпълнение или по повод изпълнение на възложената работа. При това разрешение е ясно, че изводите на въззивния съд са напълно съответни със задължителното тълкуване на съответния законов текст, дадено от ВС. След като не е установено съответното възлагане на работата, то без значение е какво е било техническото състояние на процесната машина, като дори неизпълнението на съответните административни задължения от страна на собственика й, респективно – причиняването на вреди в следствие на техническата й неизправност, не би довело до носене на отговорност от страна на ответното дружество. По изложените съображения настоящият състав приема, че разглеждането на представената съдебна практика е без значение. Така и дори съдът неправилно да е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест, това обстоятелство не би се отразило на основния довод за неоснователността на претенцията по чл. 49 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 156 от 11 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 20 по описа на окръжния съд в гр. Кърджали за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: