О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№540
София, 15.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 193 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. П. срещу въззивно решение № 513/03.11.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 847/2009 г.
Насрещната страна А. Д. С. чрез адв. Г от АК – София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебния акт, на които се позовава касатора за наличие на противоречива съдебна практика, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния съд са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът е установил, че кмета на О. П. е прекратил трудовото правоотношение с А. С. , заемащ длъжността заместник–кмет с мотив: ”при извършена служебна проверка е установено неспазване Правилника за вътрешния ред в частта за спазване на работното време и трудова дисциплина”.
Прието е, че заповедта е незаконна, защото не е мотивирана – допуснатите дисциплинарни нарушения от С. не са индивидуализирани от обективна страна, включително в съпътстващия или препращащи документи извън заповедта.
В изложението се поддържа, че въпросът за възможността да се изложат допълнително мотиви към административния акт е разрешен в обжалваното решение в противоречие с ТР 16-1975-ОСГК ВС РБ.
Поставеният въпрос, както и приложеното решение на ОСГК ВС РБ нямат отношение към правния спор – заповедта, с която се прекратява трудово правоотношение не е административен акт. Относно съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание приложимата материалноправна норма е чл. 195, ал. 1 КТ.
Касаторът, също така твърди, че неправилно въззивният съд приел, че заповедта за уволнение е такава за дисциплинарно наказание. С това е въведен касационен довод по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, което не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът няма право на съдебно-деловодни разноски, а насрещната срана не е представила доказателства да е сторила такива, поради което суми по чл. 78 ГПК не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 513/03.11.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 847/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: