О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
Гр. Софияq 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 271/2009 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” ЕА. със седалище и адрес на управление гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат М. С. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 165/12.12.2008 год. постановено по гр.д. № 2174/2006 г. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-9 състав от 25.07.2006 г. по т.д. № 908/2005 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца-касатор срещу „Е” А. /сега „У” АД/ гр. С. обективно съединени частични искове/ по чл.79, ал.1 пр.първо ЗЗД за реално изпълнение в размер на сумата 26 000 лева /част от цялата сума – 850 000 евро/ по банкова сметка № 1* евентуално да заплати същата сума като обезщетение за претърпени вреди във връзка с неправилно извършен от банката превод на 27.04.2005 г. на посочената сума въз основа на неотменяемо нареждане от 11.04.2005 г. от евровата сметка на дружеството по сметката на „И” ООД както и иска по чл. 49 във вр.с чл. 45 ЗЗД за заплащане на същата сума като обезщетение за вреди на деликтно основание вследствие на проявена груба небрежност на банковите служители във връзка с процесния превод.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че документът въз основа на който е извършен процесния превод от сметката на ищеца по сметката на третото лице не представлява платежно нареждане по смисъла на Наредба № 3 нито е съобразен със стандартния образец на банката използуван при подобни плащания. Изтъква се още, че неправомерно ответната банка е извършила плащане въз основа на документ депозиран преди постъпване на сумата по специалната доверителна сметка /ескроу-сметка/ чийто титуляр е ищеца съгласно сключения на 19.04.2005 г. между „Е” А. , „Д” А. и „Б” ЕА. договор за откриване и обслужване на влог под условие.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, като поддържа най-общо оплакванията за неправилност, твърдейки, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са решени от апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата цитирайки пет броя решения на различни състави на ВКС постановени по гр.д. № 2264/2003 г. на ІV г.о.; по гр.д. № 513/2004 г. на ІІ г.о.; по гр.д. № 363/2005 г. на ІІ г.о.; по гр.д. № 1171/2006 г. на ІV г.о.; по гр.д. № 2264/2003 г. на ІV г.о. и решение по ВА. № 56/10.12.2001 г. Приложени са още и три решения по административни дела на ВАС № 3497/2006 г., № 10481/2007 г. и № 3367/2006 г. Не са конкретизирани твърдяните съществени правни въпроси нито са изтъкнати доводи в какво се изразява противоречивата съдебна практика. Едва в молбата си от 19.03.2010 г. с оглед приетото в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК касаторът е уточнил съществени правни въпроси, които обобщени се свеждат до следното: допустимо ли е банката да извърши плащане въз основа на изходящ от титуляра на сметката писмен документ, който няма формата на одобрените стандартни образци по Наредба № 3 на БНБ от 2002 г. и нарушен ли е сключения между банката и клиента договор за водене на ескроу сметка. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото без да се излагат конкретни доводи, като се препраща отново към съдържанието на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба „У” А. гр. С. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените обективно съединени частични искове: за реално изпълнение евентуално за заплащане на обезщетение за претърпени вреди на договорно или на деликтно основание поради неправилно извършен от страна на банката превод на сумата 850 000 евро /част от която в размер на 26 000 лева е предмет на предявените искове/ от специалната ескроу сметка, чийто титуляр е ищеца по разплащателна сметка на трето лице. По делото е безспорно установено, че на 19.04.2005 г. е сключен договор за откривана и обслужване на влог под условие между банката, „”Данаос Д. ” А. и ищеца. По силата на този договор гръцкото дружество-купувач на недвижим имот прави паричен влог в полза на продавача-ищец по открита в банката ескроу-сметка в размер на сумата 3411408 евро, която да бъде усвоена в срок до 01.05.2005 г. при спазването на договорените условия от страна на продавача по сделката. На 18.04.2005 г. в банката е постъпило неотменяемо нареждане подписано от изпълнителния директор на „Б” А. с което е дадена следната инструкция: веднага след постъпване на сумата, да се трасферира от посочената еврова сметка на дружеството сумата от 850 000 евро по валутната сметка на „И” ООД открита в същата банка.становено е от данните по делото, че на 27.04.2005 г. ищецът е наредил на банката да му бъдат преведени 2561400 евро от ескроу-сметката по неговата разплащателна сметка. На същата дата в по-късен час на основание депозираното в банката неотменяемо нареждане са били преведени по сметката на „И” процесните 850 000 евро. При тези фактически данни съдът е направил извода за неоснователност на предявения иск за реално изпълнение, тъй като след извършените плащания, по ескроу-сметката няма налични суми. Отхвърлен е като неоснователен и евентуалния иск за обезщетение за вреди на договорно основание, като с оглед данните по делото е прието, че банката е изпълнила задълженията си по чл.3 ал.1 т.4 от договора в съответствие с волята на титуляра на сметката изразена в неотменяемото нареждане от 18.05.2005 г., което е недвусмислено като съдържание, подписано е от законния представител на ищцовото дружество /като подписът му е нотариално заверен и не е оспорен по делото/ и извършения превод не е в противоречие с нормите на Наредба № 3/2002 г. на БНБ. Изложени са доводи, че неотменяемото нареждане е едностранна правна сделка и за да породи действие е достатъчно волеизявлението да е направено в писмена форма, да е подписано от лицето, което има право да се разпорежда със сумите по сметката съгласно представения в банката спесимен. В тази връзка обстоятелството, че процесното неотменяемо нареждане не е било оформено съобразно утвърдения от банката образец не води но нищожност на изявлението на титуляра на сметката и извършеното въз основа на него плащане. Отхвърлянето на евентуалния иск по чл.49 във вр-с чл.45 ЗЗД е обосновано с наличието на договорна връзка между страните, която препятствува възможността да се претендират вреди по деликтно основание.
С оглед на изложеното поставеният от касатора материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора е следния: допустимо ли е търговска банка да извърши плащане въз основа на изходящо от титуляра на сметката писмено нареждане, което няма формата на одобрения с Наредба № 3/2002 г. на БНБ стандартен образец. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираните съдебни решения на различни състави на ВКС постановени при действието на отменения ГПК не обосновават извод за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решения на тричленни състави постановени по реда на новия ГПК в сила от 01.03.2008 г. В този смисъл е и ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на противоречива съдебна практика по поставения съществен материалноправен въпрос, тъй като цитираните съдебни решения на ВКС в случая са неотносими. Разглежданите в тях случай нямат нищо общо с предмета на настоящето дело. Разпоредбата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата по граждански и търговски дела произнесли се с влезли в сила решения по съществения процесуален въпрос, който е предмет и на настоящето дело.
Не е налице соченото основание за допустимост по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателя неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
Аналогично е положението и по посочения от касатора втори материалноправен въпрос свързан с изпълнението на процесния договор за откриване и обслужване на влог под условие. Отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. По настоящото дело апелативният съд е извършил такава преценка, в резултат на което е достигнал до извода, че не е налице нарушение на договорно или нормативно задължение от страна на ответната банка във връзка с процесния банков превод. Що се отнася до съдържащите се в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав № 165/12.12.2008 г. постановено по гр.д. № 2174/2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: