О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 03.08.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 440 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за следприватизаци онен енон к. гр. С. против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 6 от 19.02.2009 год., постановено по т.д. № 1/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Сливенския окръжен съд № 95 от 19. 11. 2008 год., по т.д. № 555/2008 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ТД ”С”О. , със седалище с. С. река, община С. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата общо от 1984.56 лв., представляваща неустойка по чл.10.2 от договор за приватизационна продажба от 26.07.2000 год., сключен с Министерството на земеделието и горите за неплатените от купувача пета и шеста годишни вноски от цената на 80% от приватизираното предприятие “С” О. ,с. Кипилово, Сливенска област до пълния размер на исковата сума, възлизаща общо на 13 899.37 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че при изграждане на крайния си правен извод за неоснователност на част от претендираната неустойка въззивният съд не е взел предвид вложения от съконтрахените по приватизационната продажба смисъл в понятието “неплатена част от цената”, поради което неправилно е определил базата за изчисление на същата, като по този начин е нарушил законовото правило на чл.20, ал.1 ЗЗД и не е спазил разпореденото от чл.20а ЗЗД, че договорите имат силата на закон за сключилите ги страни.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдение, че даденото от въззивната инстанция разрешение на формулирания от касатора материалноправен въпрос, обусловил крайния изход по конкретното дело – за договорената между съконтрахентите главница, върху която се дължи мораторната неустойка по т.10.2 от сключената на 26.07.2000 год. приватизационна продажба, при разсрочено плащане на цената и за начина на установяване вложения от последните смисъл в понятието “неизплатена част от цената”за нуждите на този договор е в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е цитираното и приложено в препис решение № 533 от 21. 06. 2007 год. по т. д. № 271/ 2007 год. на второ търговско отделение.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от касатора доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен к. отговаря на формалните императивни изисквания на процесуалния закон за редовност, поради което е процесуално допустима.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по приложно поле, но на основание, различно от поддържаното от касатора, а именно- по чл.280, ал.1т.2 ГПК, поради следното:
Предявените искове се основават на чл.10.2 от сключения на 26.07.2000 год. договор за приватизационна продажба, според която договорна клауза в случай на забава купувачът дължи законната лихва за всеки просрочен ден, изчислен върху неизплатената част от цената.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, който е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение на Сливенския окръжен съд, излагайки, обаче различни правни съждения, при обуславяне на същия краен правен резултат по делото е приел, че претендираното от ищеца обезщетение по т.10.2 от процесната приватизационна сделка, няма правната характеристика на неустойка, независимо от даденото му от съконтрахентите наименование, а на предварително уговорено от тях обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. При аргументиране на становището си решаващата инстанция се е позовала на съществуващото различие между договорените в т.10.1 и т.10.2 от приватизационния договор престации при неизпълнение задълженията на купувача.
Позовавайки се на изричното съдържание на договорната клауза на т.10.2 Бургаският апелативен съд е дал отговор и на основания спорен въпрос по делото – за главницата, върху която се дължат уговорените между съконтрахентите лихви за забава на купувача в плащане на разсрочената цена на приватизираното предприятие- петата и шеста парични вноски от същата.
Счел е в тази вр., че доколкото е налице постигнато съгласие за разсрочено изплащане на цената по приватизационната продажба, възлизаща общо на сумата 142 000лв. и в създадения с приложение № 5 към договора график са уговорени конкретни срокове за всяка отделна вноска, то падежът, а от там и изискуемостта на последните настъпва в различно време от който момент се дължи и лихва за забава върху остатъка на неизплатената част от съответната вноска, поради което вложеният от съконтрахентите смисъл в понятието “неизплатена част от цената” е именно частта от просрочената отделна вноска, явяваща се и база за изчисляване на дължимото от купувача обезщетение за забава, предмет на спора.
Следователно изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволява да се изгради правен извод, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, обусловил крайния правен резултат по делото, попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК/с изменението на нормата, произтичащо от даденото от Конституционния съд на Републиката в конституционно дело № 4/ 2009 год. разрешение за противоконституционността и/.
Обстоятелството, че на този въпрос по идентичен спор е дадено различно разрешение в решение № 533/21.06.2007 год. по т.д. № 271/ 2007 год. на ВКС, на което касаторът се позовава и същевременно служебно е известно на настоящия съдебен състав, че при разрешаването му е налице противоречие както в практиката на отделните състави на търговска колегия на ВКС, така и на съдилищата в страната, е достатъчно, за да се приеме, че установените от закона предпоставки- основна и допълнителна в случая са налице и касационното обжалване следва да се допусне въз основа на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът не дължи държавна такса по делото, поради което не следва в настоящето производство да се определя такава за разглеждане на касационната му жалба по същество.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 6 от 19.02.2009 год., по т.д. № 1/ 2009 год., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените срещу ”С”О. , със седалище с. С. река, община С. обективно съединени искове за заплащане на мораторна неустойка за разликата над сумата общо от 1 984.56 лв./ хиляда деветстотин осемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер възлизаща общо на 13 899.37 лв./ тринадесет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: