4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 541
гр. София, 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4752/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. О. М., М. Н. Нуцов, М. Д. О., Л. О. С., Е. Х. М., В. Р. Е., В. М. Кочилов, Д. М. М. и М. Х. П. чрез адв. Л.Г. са обжалвали въззивното решение на Окръжния съд [населено място] от 03.04.2013г. по гр.д.№ 44/2013г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима. К. Е. Х. М. е представил и отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване , приподписано от адвокат.
Ответниците не са подали отговор на касационната жалба по реда на чл.287 ГПК.
Окръжният съд [населено място] е потвърдил решението на Районния съд [населено място] № 403 от 10.12.2012г. по гр.д.№ 435/2011г. , с което е допусната делба на земеделски земи, възстановени с решения на Поземлената комисия [населено място] на наследниците на М. П., Р. П. В. и М. Р. П..
Делото е било висящо пред въззивния съд по жалбата на Н. О. М., М. Н. Нуцов, М. Д. О., Л. О. С., Е. Х. М., В. Р. Е., В. М. Кочилов, Д. М. М. и М. Х. П. в частта, в която е отхвърлен иска за делба между страните в качеството им на наследници на М. Р. П. , както и в частта за дяловете на страните.
Основният спорен въпрос по делото е бил дали М. Х. Г., е била осиновена от М. Р., което е от значение за кръга на неговите наследници.
В. съд е приел, че фактът на осиновяването е доказан от обнародването в ДВ, бр. 263/1942 год. съгласно което с определение № 576 по ч.г.д. № 449/1941 год. на Л. областен съд е допуснато осиновяването на малолетната тогава Р. Х. от М. Р. П. и от законната му съпруга С. М., всички от Горни Цибър, Л.. Липсата на самото определение и допуснатите неточности в датите на раждане според въззивния съд не води до противния извод, защото последвалите след осиновяването събития и доказателства за тях ,както и събраните гласни доказателства потвърждават обстоятелството, че имената Р. и М. са на едно и също лице и то е единствения законен наследник на М. Р. П..
В изложението за допускане на касационното обжалване към основната касационна жалба вх.№ А-572 от 14.05.2013г. се поставя правният въпрос непроизнасянето от решаващия въззивен състав по всички въведени доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и липсата на преценка и обсъждане на всички доказателства не е ли нарушение на чл.12 ГПК както и на задължението на втората инстанция да разреши материалноправния спор. Несъмнено необсъждането на доказателства е нарушение на процесуалните правила, но в производството по допускане на касационното обжалване по чл.288 ГПК съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не е достатъчно да се поддържа наличието на такова нарушение, а трябва да се формулира принципен правен въпрос по приложението на закона, обусловил решаващите изводи на съда, както и да се обосноват специалните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. От друга страна доводите за липса на писмено доказателство – определение на съда за осиновяването на М. Х. Г., липсата на отбелязване в акта за раждане на осиновяването и неговият вид, липсата на акт за раждане на лице със същите имена и др. са обсъдени в мотивите на решението като съдът изрично е приел, че непредставянето на самото определение, което е обнародвано в Държавен вестник не може да обоснове извод , че липсва осиновяване, изложени са и съображения по доводите , свързани с различие в датите на раждане и в имената на осиновената Р. Х. Радолова. С оглед на изложеното по първия поставен процесуалноправен въпрос не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Вторият въпрос: „има или няма налично осиновяване към 07.10.1941г. на Р. Х. Радолова и дали твърдяното и прието от съда налично осиновяване на М. е при спазване на изискванията на чл.41-45 от Закона за извънбрачните деца и осиновявания /Д.в. бр. 267/1940г./” не е свързан с основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В първата си част така както е формулиран, той не изисква принципен отговор, а предполага преценка на събраните по конкретното дело доказателства , включваща се в решаваща дейност на въззивния съд, която не се проверява в производството за допускане на касационното обжалване. Във втората част за спазване на изискванията на действащия към момента на осиновяването закон, въпросът е неотносим към решаващите изводи на съда, които изцяло са на плоскостта на процесуалното право във връзка с доказателствената сила на представените по делото документи и тежестта при оспорването им.
В представеното от касатора Е. Х. М. самостоятелното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят същите правни въпроси, припокриващи съдържанието на касационната жалба по чл.281 ГПК , които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК .
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на на Окръжния съд [населено място] от 03.04.2013г. по гр.д.№ 44/2013г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: