О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр.София, 14.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №453 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. М. от гр. Л., действащ като ЕТ”А”, срещу определение № 507 от 13.10.2008г. по гр.д. №112/2008г. на Русенски окръжен съд, за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Искането е за отмяна на определението като незаконосъобразно в частта, с която на другата страна са присъдени разноски над сумата 600лв..
Ответниците по жалбата Г. И. И. и Й. И. Д. не вземат становище по нея.
Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 от ГПК и е процесуално недопустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С въззивното решение от 06.10.2008г. по делото, е оставено в сила първоинстанционното решение, постановено на 11.11.2005г. по гр.д. №1801/2005г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен иска на Д. А. М. , действащ като ЕТ”А”, срещу Г. И. И. и Й. И. Д. С определение №688 от 06.07.2009г. по гр.д. №106/2009г. на ВКС, ІVг.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и съгласно чл.296,т.3 от ГПК въззивното решение е влязло в сила. Въззивното решение е постановено при новото разглеждане на делото след като с касационно решение от 23.03.2006г. по гр.д. №101/2006г. на Великотърновски апелативен съд е отменено въззивното решение от 23.03.2006г. по в.гр.д. №101/2006г. на Русенски окръжен съд, постановено при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция, и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
В обжалваното определение на въззивния съд е осъден Д. А. М. , действащ като ЕТ”А”, да заплати на Г. И. И. и Й. И. Д. сумата 900лв. – разноски по делото във въззивната инстанция.
Определението е обжалвано с доводи, че незаконосъобразно на въззиваемите са присъдени разноски над размера 600лв. до размера 900лв., за който размер няма доказателства да са извършени във въззивното производство, а отделно от това, че възнаграждението е прекомерно за един адвокат. Доводите са неоснователни.
С обжалваното определение са присъдени извършените разноски от въззиваемите за въззивното производство – 300лв. за адвокатско възнаграждение при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция и 600лв. за адвокатско възнаграждение при новото разглеждане на делото. Доказателства за извършването на разноските се съдържат в представените пълномощни по делото. Неоснователно са също и доводите на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението. За първото разглеждане на делото във въззивната инстанция възнаграждението за адвоката на въззиваемите е под минималния размер на адвокатските възнаграждение, определен съгласно чл.64, ал.4 от ГПК/отм./, във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, т.1 и §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС трикратен размер на възнаграждението, до който може да бъде намалено от съда при прекомерност по реда на чл. 64, ал. 4 ГПК. /отм./, сега чл.78, ал.5 от ГПК. За новото разглеждане на делото адвокатското възнаграждение в размер на 600лв. е уговорено и заплатено за процесуалното представителство на едната от въззиваемите – Г. И. Действително размерът на заплатеното от Г. И. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция надхвърля минимално определения размер по чл.7, ал.1 и §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не може да се приеме, че е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.
Отговорността за разноски на въззивника е ангажирана съобразно с определения с решението изход на делото и с оглед на извършените от въззиваемите разноски по делото във въззивната инстанция, които няма основание да бъдат присъдени в по-нисък размер, тъй като не са прекомерни.
Предвид изложеното въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от № 507 от 13.10.2008г. по гр.д. №112/2008г. на Русенски окръжен съд, за присъждане на разноски по делото за въззивната инстанция..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: