O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр. София,14.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2927 / 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 20505/29.06.2017 г. на М. Н. А., в качеството му на управител на [фирма], чрез адв. Ф. М., срещу определение № 1265 от 29.05.2017 г. на Пловдивския окръжен съд
по ч.гр.д. № 965/2017 г., с което е потвърдено определение № 3071 от 30.03.2017 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 3967/ 2017 г. за връщане на искова молба при условията на чл. 130 ГПК.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че незаконосъобразно въззивният съд е приел за недопустим иск, чрез който се иска от съда да осъди Ч. да прекрати всички незаконни изпълнителни действия по изпълнително дело, както и да отмени всички наложени обезпечителни мерки, основан на настъпилa перемпция и при отказ на съдебния изпълнител сам да стори това. Поддържа, че след като длъжникът не може да обжалва отказа на съдия изпълнителя да прекрати производството по делото съгласно приложимата на чл. 435 ГПК редакция, а прекратяването при перемпция настъпва по силата на закона като постановлението на Ч. само констатира този факт, и вреди реално не са настъпили, то единственият способ на длъжника да се защити е като предяви иск, с който да иска от съда да осъди съдебния изпълнител да извърши онова, което сам отказва да извърши и такъв иск е допустим. Според касатора правното основание на този иск е чл. 439, ал. 1 ГПК, евентуално чл. 109 ЗС или чл. 124, ал. 1 ГПК. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се навежда чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, съответно уточнени, кой е редът за защита на длъжника срещу противоправни действия на съдебния изпълнител при настъпила перемпция по изпълнителното дело и може ли длъжникът в хипотезата на перемпция да търси превантивно искова защита преди да са настъпили имуществени вреди от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок по арг. от чл. 62, ал. 3 ГПК, насочена е срещу преграждащ и подлежащ на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр.50/2015 г.) въззивен съдебен акт и редовна, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в приложимата редакция( ДВ бр.50/2015 г.), като условие за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 3967/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд е образувано по исковата молба на М. Н. А. срещу Ч. К. П., с район на действие Окръжен съд –Пловдив, с искане ответникът да бъде осъден да прекрати заведено срещу ищеца изпълнително дело, както и да отмени служебно всички наложени обезпечителни мерки, поради настъпила перемпция. С разпореждане от 27.03.2017 г. районният съд е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да мотивира правен интерес от осъдителния иск срещу Ч., като с определение № 3071 от 30.03.2017 г. е прекратил производството по делото приемайки, че постановлението за отказ да се прекрати изпълнението поради перемпция подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, че искът по чл. 439,ал. 1 ГПК е установителен и срещу взискателя, а не срещу Ч., и се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, както и че не се твърдят вреди, следователно не се предявява и иск по чл. 441 ГПК, така предявеният е недопустим.
За да потвърди първоинстанционното определение окръжният съд е приел, че уредените от законодателя способи за защита на длъжника срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител са два – обжалване на изчерпателно посочените в ГПК действия и иск за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл. 441 ГПК. Способът на който се позовавал ищецът, като твърдял, че действията на съдебния изпълнител не подлежат на съдебен контрол, но не търсел и вреди, а само прекратяване на незаконните изпълнителни действия, както и отмяна наложени обезпечителни мерки, без да ги е конкретизирал, не бил предвиден в действащото законодателство, така е недопустим.
При тези мотиви на апелативния съд поставените в изложението два въпроса, от които първият като по-общ поглъща втория, и които предвид конкретния казус могат да се сведат до въпроса дали длъжникът разполага с искова защита срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, по който пасивно легитимиран е Ч., в частност при перемпция и извън хипотезата на чл. 441 ГПК, уреждаща иск за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в резултат на противоправни действия на Ч., безспорно се явява обуславящ по см. на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче наведеното основание по чл 280, ал. 1, т. 3 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.), тъй като по приложението на релевантните за случая разпоредби- чл. 435, чл. 439 и чл. 441 ГПК, в приложимата редакция, уреждащи общите способи на защита на длъжника срещу принудителното изпълнение изобщо, е налице достатъчно безпротиворечива практика на ВКС , в т.ч. по чл. 274, ал. 3 ГПК, която не се нуждае от изоставяне или осъвременяване, а и самите разпоредби сами по себе си са достатъчно ясни и не будещи съмнение. Съгласно съществуващата практика длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в отсъствие на изпълняемото право поради погасяването му, с отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК , който се предявява срещу взискателя, а срещу процесуалната незаконосъобразност отнасяща се до действията на съдебния изпълнител- или по реда на чл. 435,ал. 2 ГПК чрез обжалване на изчерпателно посочените от законодателя действия на съдебния изпълнителя, пред съответния окръжен съд, или по реда на чл. 441 ГПК чрез предявяване на осъдителен иск срещу Ч. за обезщетяване на вредите настъпили от противоправните му действия и бездействия / в т.см., постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, са например: определение № 158 от 27.02.2012 г. на ВКС,IV -то г,о, по ч.гр.д. №631/2011 г. по въпроса допустимо ли е по исков път да се установява недопустимост на изпълнителни действия след настъпила по силата на закона перемпция; определение № 28 от 23.01.2012 г. на ВКС, I -во г.о., по ч.гр.д. № 497/2011 г. по въпроса за допустимост на иск за прогласяване нищожност на действия на съдебния изпълнител; определение № 555 от 01.10.2011 г. на ВКС, IV -то г.о. по ч.гр.д. № 483/2010 г. по въпроса подлежат ли на обжалване изпълнителни действия, които не са изрично посочени в закона/.
В обобщение, не е налице наведеното основание по чл. 280,ал. 1, т. 3 ГПК в приложимата редакция ( ДВ. бр. 50/2015 г.), а не е налице и вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, като служебни основания за допускане на касационното обжалване, следователно жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Само за яснота на касатора, следва да се посочи, че според новата редакция на чл. 435, ал. 2 ГПК съгласно ЗИДГПК ( ДВ бр.86/2017 г. ), в сила от 31.10.2017 г., но неприложима към настоящия казус предвид пар.74 от същия ЗИДГПК, длъжникът вече може да обжалва пред окръжен съд и отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, което е израз на еволюиралото законодателно разбиране, че са налице обществено икономически и социални предпоставки защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение да бъде разширена. Но и при това разбиране на законодателя като водещ способ е запазен този на обжалването пред съд, а не на исковата защита, освен в хипотезата на чл. 441 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1265 от 29.05.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 965/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: