ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541
София, 15.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2100 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.У. „Д-р П. Б.”, [населено място], общ.В., чрез адв. Я. Я. срещу решение № 33 от 01.02.2016г., постановено по в.гр.д. № 18/2016г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №301 от 20.11.2015г., постановено по гр.дело №390/2015г. по описа на Велинградския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Ф. А. М. от [населено място], общ.В. срещу ОУ„Д-р П. Б.” обективно, кумулативно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 86 от 30.03.2015г. на директора С. Х. Б., с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „учител” в ответното училище и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за период от шест месеца в размер на 3213.18 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба Ф. А. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Д. Т.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като учител в ответното училище по силата на трудов договор №47/21.02.2000г. Със заповед №86/30.03.2015г. на директора на училището му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Към датата на издаване на заповедта, ищецът Ф. А. М., в качеството си на председател на Синдикално дружество към ОУ„Д-р П. Б.”-поделение на Н.У.С. към К., се е ползвал с предварителната закрила по чл.333, ал.3 от КТ, поради което работодателят е бил длъжен да изиска предварително съгласие от съответния синдикален орган за уволнението му. При липса на доказателства за дадено такова съгласие от синдикалния орган за уволнението, доказателствената тежест за което е на ответника, съдът е приел, че заповедта за уволнение е незаконна, тъй като според чл.344, ал.3 КТ това е достатъчно основание за отмяна на уволнението, без да е необходимо да се разглежда трудовия спор по същество.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът сочи основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, тъй като неправилно е приел, че нито в писмения отговор, нито до приключване на устните състезания от ответника не са представени доказателства за исканите писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №33 от 01.02.2016г., постановено по в.гр.д. №18/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, по следните съображения:
Поставеният от касатора въпрос е неотносим. Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираният от жалбоподателя като правен въпрос в изложението към касационната жалба е неотносим, тъй като същият не е от значение за изхода на делото и не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че ищецът, в качеството си на председател на синдикална организация в ответното училище, се е ползвал от предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 от КТ, поради което, при липса на дадено съгласие от съответния синдикален орган за уволнението му, заповедта за уволнение е незаконна само на това основание, без да е необходимо да се разглежда трудовия спор по същество /чл.344, ал.3 КТ/. По същество поставеният въпрос изразява доводите на касатора за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждането на разноски в настоящата инстанция, но не е представил надлежни доказателства, че такива разноски са действително направени, поради което не следва да му бъдат присъждани /т.1 от ТР №6/2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски, в това производство в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №33 от 01.02.2016г., постановено по в.гр.д. №18/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА О.У.“Д-р П. Б.”, [населено място], общ.В. да заплати на Ф. А. М. от [населено място], общ.В. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.