5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 16.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2576 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 2283/9.VІ.2015 г. на М. С. С. от [населено място], подадена против решение № 97 на Великотърновския апелативен съд от 15.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 364/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 342/7.VІІ.2014 г. на Плевенския ОС по гр. дело № 256/2014 г. С последното е било признато за установено в исковото пр-во по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК по отношение на настоящия касатор, че той дължи на А. К. М. от София по запис на заповед от 14.Х.2011 г., обезпечаващ изпълнението на сключен между страните по спора договор за заем от 13.Х.2011 г., сума в размер на 19 145.45 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението (5.ІХ.2012 г.) и до окончателното й изплащане, за които свои вземания ищецът М. е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение № 4359/19.ХІ.2012 г. и с изп. лист, издадени по ч. гр. дело № 6588/2012 г. по описа на РС-Плевен.
Оплакванията на касатора С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният от А. К. М. от София по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск да бъде отхвърлен: като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. С. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по четири правни въпроса, от които един процесуалноправен и три – материалноправни, както следва:
1./ „Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?”;
2./ „Дали при липса на други доказателства за сключен договор за заем, обезпечен със запис на заповед, менителничният ефект може да послужи като доказателство за сключването на договора и за предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя /заемодател/ на издателя /заемател/?”;
3./ „Нередовен запис на заповед, в който не е посочено основание за предаване на парична сума, а само е поето безусловно задължение за предаването й на определено лице и е определена дата, установява ли наличието на договор за заем?”;
4./ „Чия е тежестта на доказване и какво се доказва при установяване договор за заем – съгласие или предаване на заетата сума; договор за покупко-продажба на недвижим имот сам по себе си доказва ли съществуването на обезпеченото вземане; обещанието за връщане на сума равнозначно ли е на разписка по чл. 77 ЗЗД?”
Процесуалноправният въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 157/8.ХІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 823/2010 г. и решение № 194/18.VІ.2013 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1100/2012 г.
По отношение на останалите два материалноправни въпроса също била налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те съответно били решени в противоречие със следните, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения:
а./ По първия от трите материалноправни въпроса: Решение № 88/27.V.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 374/2012 г., решение № 78/17.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 29/09 г., както и решение № 21/15.ІІІ.2012 г. на І-во т. о. по т. д. № 1144/2010 г.;
б./ По втория материалноправен въпрос – решение № 524/28.ХІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 167/2011 г.;
От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното въззивно решение по третия материалноправен въпрос, релевиран изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. К. М. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че материалноправните въпроси „не касаят настоящия казус”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на М. С. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Същевременно базисното изискване на законодателя е, че този релевантен за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен изцяло положителен установителен иск на М. срещу настоящия касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, Великотърновският апелативен съд е приел, че М. С. С. от [населено място] се явява издател на валиден запис на заповед – редовен от външна страна и съдържащ всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Същевременно прието за доказано е било от въззивния съд въведеното от ищеца М. твърдение за обстоятелството, че предназначението на този запис на заповед от 14.Х.2011 г. е било да обезпечи изпълнението на сключен един ден по-рано между страните по спора писмен договор за заем с предмет исковата сума от 19 178.45 евро, която е била предоставена на касатора „в брой веднага след подписване на договора”, но не е била върната на заемодателя до изтичането на срока от 6 месеца след сключване на сделката.
Следователно нито един от 4-те правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата не е такъв, който надлежно да е бил включен в предмета на спора по делото и така да е обусловил решаващите прави изводи на въззивната инстанция. Напротив, при положение, че не се констатира Великотърновският апелативен съд да е прибягвал при мотивиране на атакуваното решение до възможността по чл. 272 ГПК, първият от тези въпроси е с изцяло хипотетичен характер, както впрочем и вторият от трите материалноправни въпроса. Съответно и последния т.нар. от касатора С. „материалноправен въпрос” /който всъщност е процесуалноправен/ е бил решен в стриктно съответствие с т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора С. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 15.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 364/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2576 по описа за 2015 г.