О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр. София, 18.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 779/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. П. чрез адв. В. Й. срещу решение №1015/19.05.2014 год. по въззивно дело №2820/2012 ,1-ви състав на САС , с което е оставено в сила решение №755/10.02.2011 г на СГС, ГО, І-6 с-в по гр.д. № 3178/2006 г., с което по иска предявен от О. И. К. против Н. Г. П., Х. Г. П. и Областна администрация на Област София е признато за установено, че договорът за покупко- продажба на жилище от 10.08.1999 г. , сключен между Областния управител на Област София като продавач и Н. Г. П. и Х. Г. П. като купувачи по реда на Закона за държавната собственост, вписан в книгите за вписване на Службата по вписвания през 1999 г., в том ХІ, №209, е нищожен на осн. чл. 26,ал.1, предл.1-во ЗЗД във вр. чл.5 и чл. 7 ЗАВОИ и договора е отменен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалните правила.
С касационната жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
В хода на делото ответницата Н. Г. П. е починала и на нейно място са конституирани наследниците й М. Ю. В. и В. Ф. .
От ответниците по касационната жалба становище е взела само О. И. К., която в писмен отговор по делото оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване .
Касационната жалба е подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване , поради което е процесуално допустима.
Относно допустимостта на касационното обжалване ,с оглед правомощията по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
В представеното по делото Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът се е позовал на недопустимост на въззивното решение поради наличие на друг предвиден от законодателя ред – специален закон за връщане на отнети или конфискувани недвижими имоти, какъвто е имота, предмет на атакуваната покупко – продажба .Позовава се и на това, че иска е бил предявен от лице без представителна власт, доколкото исковата молба е подписана от лице, което няма качеството на процесуален представител . Излага съображения за пороци на представените по делото пълномощни. Като допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Евентуалната недопустимост, респ. нищожност на решението са изведени като специфични самостоятелни основания за допустимост на касационно обжалване извън изрично уредените в разпоредбата на чл. 280 ГПК по тълкувателен път с ТР №1/19.02.2010 год., постановено по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. Съгласно дадените разяснения в тълкувателното решение, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол дори касаторът да не се позовава на тези пороци. В тези случаи допускането на касационното обжалване не е обвързано от посочените от касатора допълнителни основания /критерии/по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, които следва да са изпълнени по отношение на формулирания от касатора правен въпрос или въпроси.
В случая касаторът изрично се позовава и обосновава недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд намира , че доводите на касатора за недопустимост на обжалваното въззивно решение са неоснователни.
Неоснователен е доводът за недопустимост на предявения иск и образуваното по него производство, респ. на постановено по делото решение поради наличие на друг предвиден от законодателя ред – специален закон за връщане на отнети или конфискувани недвижими имоти.Този довод е бил наведен още пред първата инстанция като с определение №15207/29.12.2009 г. на СГС, ГК, І-6 състав по гр.д. № 03178/2006 г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. Това определение е отменено с определение № 876/26.05.2010 год. постановено по ч. гр.д. № 837/2010 год. на САС с което е прието, че искът е допустим . В тази връзка апелативният съд е изложил мотиви, че собствеността върху процесния имот е възстановена на ищцата на основание чл. 8,ал.2 във вр. чл.7 и чл.5 от ЗАВОИ по силата на влезли в сила решения .Като безспорно е посочено обстоятелството , че към датата на влизане в сила на закона, имотът е бил държавна собственост, както и че към датата на сключването на процесната сделка Законът за амнистия и връщане на отнети имущества /ЗАВОИ/е влязъл в сила. Предвид тези обстоятелства съдът е приел, че искът за нищожност на договора , с който държавата е продала на трети лица имот по отношение на който ищцата е правоимаща по см. на чл. 6 във вр. чл.5 от закона е напълно допустим. Същият би бил недопустим ако третите лица са придобили имота преди влизане на закона в сила / Д.в. бр.04.01.1991 г./ Тогава за да не се накърняват правата на трети добросъвестни лица придобили имота, ищцата би имала възможностите по чл. 5,ал.2 ЗАВОИ да търси обезщетение с друг равностоен имот или с пари по ред и начин, определен от министерския съвет. С оглед на изложеното въпросът относно допустимостта на предявеният иск и постановеното по него решение на соченото основание е разрешен и касаторът не може отново да го повдига.
Неоснователен е и вторият довод за недопустимост на решението доколкото исковата молба е подадена от лице без представителна власт. Исковата молба е подадена и подписана от адв. М. К. като същата е депозирана в съда на 03.11.2006 год.Същевременно по първоинстанционното гр. дело № 03178/2006 г. на СГС, І-6 състав / л. 68 /е представено пълномощно 17.09.2007 год. заверено в С. Д. К. , с което ищцата О. К. като живееща в САЩ е упълномощила М. Н. К. да я представлява по делото до приключването му във всички инстанции. Съдържа изявление за потвърждаване на извършените от адв. М. Н. К. процесуални действия по делото. С оглед на това дори да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба адв. К. е действала без представителна власт , с направеното потвърждение извършените от нея процесуални действия в това число и подаването на исковата молба са били валидирани.Същевременно пълномощното е редовно от външна страна .
С оглед на изложеното, касационното обжалване на възизвното решение поради вероятната му недопустимост не следва да се допуска. Същевременно касаторът не сочи други основания за допустимост на касационното обжалване.
Съобразявайки изложеното Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1015/19.05.2014 год. по въззивно дело №2820/2012 ,1-ви състав на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: