О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.07.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2147/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на адв.С. Б., в качеството му на постоянен синдик на [фирма]/н/ , [населено място] против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 120 от 14.01.2013 год., по ч. гр. д. № 3781 / 2012 год., с което е отменено първоинстанционното определение на Пловдивския районен съд от 25.10.2012 год., по гр.д.№ 18502/12 год. за прекратяване на производството по делото и същото е върнато за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на спора.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно частният касатор възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че вземането на кредитора [фирма] има правната характеристика на неприето в списъка на приетите от синдика вземания, позовавайки се на липсата на категорични доказателства за принадлежността на правото на собственост върху движимата вещ, предмет на спора и надлежно възникнало основание за евентуалното задължаване на ответника по делото – [фирма]/н/ , [населено място] за връщане на същата.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касация, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че разрешеният от въззивния съд значим за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право: „Основателно ли е възобновяване на спряното по реда на чл. 637, ал.1 ТЗ производството по делото, когато в производството по несъстоятелност кредиторът е предявил вземания срещу длъжника, които са останали недоказани и в кой момент се погасяват правата на кредиторите по чл.739 ТЗ?” се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като тълкуването на закона би довело до отстраняване на съществуващи в него неясноти и непълноти.
Ответната по частната касационна жалба страна [фирма], [населено място] в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК- основна и допълнителна, като алтернативно е въвела и несъгласие с поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното определение на въззивния съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 18502/2012 год., поради наличие на предпоставките на чл.637, ал.2 ТЗ и същото е възобновено чрез връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане основателността на предявения установителен иск по чл.422 ГПК срещу настоящия частен касатор, за който е открито производство по несъстоятелност, няма преграждащ за развитие на делото характер, поради което не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. То не попада и в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, доколкото с него не са дава и разрешение по същество на друго производство, свързано с предмета на конкретния правен спор, възникнал между страните.
Следователно в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно право да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът следи служебно, което изключва и допустимостта на подадената от последния частна касационна жалба вх. на ПОС № 3611/06.02.2013 год..
Водим от гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на синдика на [фирма]/н/, [населено място] адв.С. Б. против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 120 от 14. 01. 2013 год., по ч. гр. д. № 3781 / 2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: