О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 02.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1105/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Д., Н. Г. М., С. С. Т., П. С. Г., Б. И. К., В. И. В., С. Д. Д. и М. Г. Т., представлявани от адвокат С. Д. К. срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд № 97 на 09.07.2009 год. по в.гр.дело № 846/2008 год., с което е потвърдено решение № 192 от 02.06.2008 год. по гр.дело № 77/2006 год. на Поморийския районен съд за признаване правото на собственост на ищеца – Държавата, представлявана от Л. П. П. – областен управител на област Б., в качеството му на пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството – представител на държавата по дела, които се отнасят до имоти – държавна собственост, намиращи се на територията на страната, по отношение на ответниците : И. къща [фирма], представлявано от П. Й. К., Т. М. К., С. М. А., Н. Г. М., К. Г. М. , К. Т. Т., С. С. Т., Т. С. Т., Д. С. Т., П. С. Г., Б. И. К., В. И. В., С. Д. Д., Ц. К. С., С. К. Д., Д. Д. Ж., Н. Т. Ж., Д. С. И., М. Ц. Г., Д. Ц. А., М. Г. Т., Д. Г. Т., М. К. Т. и Л. К. Р., при участието на третото лице помагач – [община], върху урегулиран поземлен имот с площ 372 кв.м., представляващ парцел ….. в кв….. по плана на [населено място], с площ 372 кв.м., ведно с изградената в имота двуетажна жилищна сграда и осъждане М. Г. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да предаде на Държавата посочения по-горе поземлен имот и изградената в него двуетажна жилищна сграда.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението поради наличие на влязло в сила решение между същите страни, на същото основание и за същото искане, евентуално – неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос , свързан с обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо ,който е разрешаван противоречиво от съдилищата, решен е от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди, че съдът се е произнесъл по предявените искове при наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка- наличие на влязло в сила решение по същия спор между същите страни на същото основание. Позовава се на Определение №849 по гр.д.№669/09г. на ВКС, в което е прието наличието на пълно обективно и субективно тъждество между предмета и страните по делото, когато в първото производство е участвала като страна Държавата, а във второто – нейният частен правоприемник. Позовава се също на съдебните актове, постановени в рамките на предходното производство. Сочи се също, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този въпрос е формулиран от касатора така: правилно ли е приложена разпоредбата на чл.1 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., като касаторът навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът в резултат на погрешна преценка на доказателствата неправилно е приложил цитираната норма.
От ответника по касация – Държавата чрез Областния управител на област Б., представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез старши юрисконсулт С. С., е постъпил отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация – ИК [фирма], Т. М. К., К. Г. М., К. Т. Т., Т. С. Т., Д. С. Т., Ц. К. С., Д. Д., Ж., Н. Т. Ж., Д. С. И., М. Ц. Г., Д. Ц. А., Д. Г. Т., М. К. Р., Л. К. Р., [община], Я. А. А. и А. Я. А. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от Държавата против И. къща [фирма] и наследниците на М. Т. иск по чл.97 ГПК/отм./ за установяване правото на собственост на държавата по отношение на урегулиран поземлен имот с площ 372 кв.м., представляващ парцел….. в кв……. по плана на [населено място], с площ 372 кв.м., ведно с изградената в имота двуетажна жилищна сграда, както и предявен от Държавата против М. Г. Т. иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на същия имот.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което исковете са уважени. Прието е, че постановеното от [община] решение № …… от ………г. , с което е отменено извършеното през ……г. по реда на чл. 101 ЗС отчуждаване на имота, не следва да бъде зачетено, тъй като е незаконосъобразно. Този извод е последица от извършения от съда косвен съдебен контрол на индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността върху имота, при който е прието, че при извършването на реставрация и адаптация на процесния имот промяната, която е осъществена спрямо същия, е довела до създаването на друг обект, по отношение на който не може да се твърди, че е във вида, в който е бил отчужден. За да обоснове този си извод е отчел, че реставрацията и адаптацията, макар и извършени в обема на съществуваща къща, тъй като къщата е паметник на културата, се различават от първоначално построената къща; че след извършените СМР стойността на къщата се е увеличила и е била в размер на 306 150 лв., а към момента на отчуждаването е 15 240 лв; че в резултат на извършените строителни работи е променена конструкцията на сградата от дървена междуетажна в монолитна стоманено-бетонна, с нови колони с фундаменти, греди, плочи и пояси над отворите като два външни зида на втори етаж са съборени и подменени.
Във връзка с искането за прекратяване на производството поради недопустимост въззивният съд е приел, че същото е неоснователно, тъй като предмет на предходното дело е установяване правото на собственост на ИК [фирма] – [населено място], а настоящото производство е образувано по искова молба на Държавата чрез Областен управител – [населено място], против останалите ответници и цели установяване на право на собственост и ревандикиране на имота. СПН предпоставя не само тъждество на страните, но и на предмета и то не само субективно, но и обективно тъждество. СПН се разпростира върху отричането на правото на собственост на въззивника ИК [фирма] – [населено място], но не и върху признаването на правото на собственост на ответниците – физически лица, тъй като такъв иск не е бил предявяван в производството.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Използваната от касатора обща формулировка – относно “обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо” и “правилно ли е приложена разпоредбата на чл.1 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.” не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като обоснове и в какво се състои противоречието и съответно защо смята, че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че поддържаната от касаторите теза за разрешаване на въпроса за обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо с оглед конкретиката на спора в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена. Не е налице и противоречиво разрешаване на въпроса, а и не може да се приеме, че произнасянето на настоящата инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. На първо място съдебният акт, на който се позовават касаторите е неотносим – касае различна фактическа обстановка и не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на въпроса . На следващо място е налице трайна и последователна практика по този въпрос, съгласно която се изисква пълно и обективно тъждество на страните и предмета на делото. Няма спор, че такова тъждество е налице и в случаите на процесуална субституция или , че решението постановено спрямо процесуален субституент формира сила на присъдено нещо и спрямо частния правоприемник. С това разрешение на поставения въпрос въззивният съд се е съобразил изцяло като е обосновал извод за допустимост на производството. Следва да се има предвид, че действително по делото е безспорно, че ИК [фирма] – [населено място] е частен правоприемник на Държавата, но постановеното по иск на частния правоприемник решение, в което предмет на защита е неговото право на собственост , не може да обвърже праводателя му.
Следва да се посочи и това, че в процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване досежно въпроса правилно ли е приложена нормата на реституционния закон съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора. Въпреки изложеното настоящият състав намира, че следва да отбележи, че даденото от въззивния съд разрешение на въпросите, имащи значение за изхода на спора, вкл. и досежно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. съответствува на практиката на ВКС.
Не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд № 97 от 09.07.2009 год., постановено по в.гр.дело № 846/2008 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: