О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4390 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт К. Т. срещу решение № 772/19.04.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по гр.д. № 3427/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД вр. чл.88 ал.1 ЗЗД за 47430.67 лв. и по чл.86 ЗЗД за 7988.68 лв. Исковете са уважени съответно за 3200 лв. и 1242.28 лв., като са отхвърлени за разликата до предявените размери. Исковите суми касаят сключен между страните договор от 12.06.2003 г. за подготовка на проектна документация и изпълнение на СМР за изграждане на асансьорна клетка и преустройство на тоалетни за инвалиди в 55 СОУ, [населено място], който договор ответникът-възложител е прекратил, макар ищецът-изпълнител да е изготвил проектна документация и извършил определени СМР, разходите за които претендира. САС е отменил решението на СГС в уважителната му част и е постановил друго, отхвърлящо претенциите, а е потвърдил решението на СГС в останалата му отхвърлителна част. Според САС исковете са по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.268 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Все според САС, макар СГС в диспозитива да е посочил различно правно основание – чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД вр. чл.88 ал.1 ЗЗД, в мотивите е обсъдил правно релевантни факти, обуславящи претендирани вземания на изпълнител по договор за изработка за възнаграждение за изпълнената по договора работа, както и за обезщетение за неоснователно прекратяване на договора и за мораторни лихви. В този смисъл е приета липса на недопустимо произнасяне извън определения от страните по спора предмет на делото и обхват на търсената от ищеца защита. САС е приел, че ищецът претендира възнаграждение за изготвяне на проектна документация, за изработка на готова кофражна форма и за заготовка и доставка на сложна армировка. Приел е, че ищецът претендира възнаграждение за изпълнената от него част от възложената му работа до момента на прекратяване на договора, но доколкото договорът е развален, никоя от страните не може да претендира реално изпълнение по същия. Законовото изключение за договори с продължително изпълнение не е налице. Според САС изпълнителят има право на частично възнаграждение, когато договорът е развален, поради невиновно неизпълнение от негова страна само ако възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна. В случая по делото се установява, че изпълнителят [фирма] е изпълнил част от възложената работа – изготвил е проектна документация за обекта, внесена за утвърждаване в СО, но няма доказателства за стойността за тази част от работата. Възнаграждението в договора е уговорено общо за документация и за СМР, в тежест на ищеца е било да установи стойността на извършената работа, което не е сторено. Относно претендираното възнаграждение за извършените кофражна форма, заготовка и доставка на сложна армировка, според САС няма доказателства по делото те да са приети от възложителя-ответник, а доколкото няма приемане на частичното изпълнение, няма и основание за ангажиране отговорността му за претендираното възнаграждение за същите. Нещо повече – от заключението на СТЕ се установява, че както армировката, така и кофражната форма понастоящем се намират у изпълнителя. Изложени са съображения за неприложимост на чл.268 ЗЗД, тъй като тази разпоредба е приложима за изправната страна по договора, а отказът на възложителя не трябва да се дължи на негово лошо изпълнение на възложената работа. В случая поръчващият е развалил договора, поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. За неоснователно е прието възражението на ищецът-изпълнител и настоящ касатор, че има качество на изправна страна и че договорът бил развален не по негова вина, тъй като по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по т.д. № 1458/2004 г. на СГС, с което е прието, че договорът е развален, поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. Поради тази причина въпросът за вината не може да се преразглежда.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. „Следва ли второинстанционният съд да отмени решението на първоинстанционния съд относно установен по своето основание иск, но за който няма достатъчно данни за неговия размер, като по този начин освободи възложителя от задължението му да заплати приетата от него работа, която му е била и полезна?” Въпросът е във връзка с изхода на спора, но е некоректно поставен с оглед приетото за установено от фактическа и правна страна от САС. Както се посочи по-горе, ищецът и настоящ касатор не е представил никакви доказателства за стойността на извършената от него работа във връзка с проектна документация за обекта, внесена за утвърждаване в СО, липсват и доказателства за приемане от възложителя-ответник на извършените кофражна форма, заготовка и доставка на сложна армировка, които се и намират понастоящем при ищеца, настоящ касатор – заключение на СТЕ. С оглед фактологичната обусловеност на разрешението на поставения въпрос, не е налице противоречие в правните изводи на САС в обжалваното решение и приложената съдебна практика, която е по обективно различни казуси. С оглед на изложеното, няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК по този въпрос.
2. „Неполагането от страна на кредитора на дължимата грижа за приемане на вече изработеното по договора освобождава ли го от задължението да заплати на изпълнителя изработеното?” Този въпрос е неотносим към изхода на спора, доколкото по делото няма доказателства за неположена грижа от кредитора за приемане на изработеното.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 772/19.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по гр.д. № 3427/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Н. П. № 86 да заплати на [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.2, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, направени разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.