ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541
София, 20. юни 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1928 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 347/16.01.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 3399/2018, с което е потвърдено решение № 282613/30.11.2017 на Софийския районен съд по гр. д. № 34980/2016, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10.000 лева.
Недоволни от решението са касаторите Д. К. Б. и С. А. Б. от С., представлявани от адв. Ив. В. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК и решението е очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата С. С. Б. И. и Ц. Г. И. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на при равни квоти на недвижим имот, представляващ дворно място, като взаимно са си учредили безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху описания имот за построяване на двуетажна двуфамилна жилищна сграда (ответниците – право на строеж за апартамент № 1, находящ се на първи етаж в сградата, а ищците – за апартамент № 2, находящ се на втори етаж в сградата). Впоследствие отношенията между страните са се влошили, като на 27.01.2016 г. с нотариална покана ищците са поканили ответниците в срок до 01.07.2016 г. да освободят първият етаж, като предадат държането върху него заедно с цялото му обзавеждане, като до окончателното освобождаване следва да заплащат месечно обезщетение за ползването. Видно от нотариална покана, изпратена от ответниците на 02.02.2016 г. до ищците, въпреки постигнато между страните споразумение да започнат с общи усилия и средства изграждането на двуетажната фамилна къща, ищците не са спазили постигнатата уговорка (посочено е, че на 20.03.2013 г. е започнало изграждането на жилищната сграда, а на 01.01.2015 г. апартамент № 1 е бил напълно готов във вида, като апартаментът е бил изграден само с труда на ответника И.), като ответниците са поканили ищците в 15-дневен срок от датата на получаването й да си направят партиди за апартамент № 1 за електричество и ВиК услуги, тъй като ищците не са заплащали консумативи за имота през последните години, в противен случай тези услуги ще им бъдат принудително спрени; ответниците са уведомили ищците, че им дължат сума в размер на 50.000 лв. за труд и вложени строителни материали по изграждането и извършването на СМР в апартамента, която следва да платят в едномесечен срок от датата на получаване на поканата по посочена в нея банкова сметка, като са заявили, че няма да предадат владението върху имота, тъй като в него се намират движими вещи тяхна собственост. Видно от приложено удостоверение от нотариус на 03.05.2016 г. вторият ищец е упълномощил втория ответник да подаде в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД искане за проучване за присъединяване към електроразпределителната мрежа на процесния имот, като с декларация от 03.05.2016 г. ищците са оттеглили изцяло даденото от тях пълномощно на втория ответник да ги представлява пред всички органи и служби, включително пред комуналните и инфраструктурни предприятия, като разкрива и променя съответните партиди за имота за ток, вода, телефон, отопление и други. С подадена от ответницата жалба до началника на 02 РУ – СДВР е посочила, че многократно е молила ищците да не използват тока по откритата на нейно име партида, тъй като в продължение на три години тя сама е заплащала стойността на цялата потребена електроенергия и дори ги е уведомила с нотариална покана, че следва да открият партида на тяхно име, като е посочила, че на 28.02.2016 г. е изключила всички предпазители в апартамента на ищците, но на 03.03.2016 г. е установила, че предпазителите са били включени без нейно знание и разрешение и отново се използва неправомерно електроенергия, като на 08.03.2016 г. е залепила стикери на електрическото табло, за да прекрати неправомерното използване на електроенергия, а на същия ден към 15.00 ч. е чула, че има някой долу и е видяла ищецът и непознат мъж пред отвореното електрическо табло, като мъжът бил извадил кабел от таблото. Видно от договор за продажба на електрическа енергия от 10.06.2016 г. ЧЕЗ и ищеца, който е подал до дружеството заявление за пломбиране на електромер, а на 10.07.2016 г. е направено свързване на ел. табло. Представени са доказателства за образувано досъдебно производство по пр.пр. № 23883/2017 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за това, че на 04.06.2016 г. около 18.00 ч. по данни на ищеца в имота, който притежава, има нанесени щети, изразяващи се в увредени кабели на електрическото табло, захранващо първия етаж от къщата. Видно от представено съдебно решение срещу ответниците е била издадена заповед за защита от домашно насилие. От показанията на разпитания свидетел е установено, че в средата на месец март 2016 г. на място видял, че от електрическото табло са били извадени кабелите, а таблото е било заключено, като ищецът му обяснил, че токът е бил спрян от хората, които живеят на горния етаж (т.е. от дъщеря му и зет му), а през това време ищците са живели в ресторанта си, защото нямали ток. Представени са доказателства за предявен от ищците иск срещу ответниците за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на това, че бездействали и не предприемали необходимите мерки за довършване на сградата, за да бъде издадено разрешение за ползване, с което ги възпрепятствали да упражняват правото си на собственост в пълен обем, тъй като не можели да използват имота си. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали наличието на противоправно поведение от страна на ответниците, изразяващо се в спиране на електрозахранването в периода 20.03.2016 г. – 30.06.2016 г. (макар да е установено, че отношенията между страните са влошени, липсват конкретни доказателства, че в процесния период в имота не е имало електрозахранване и че това се дължи именно на поведение на ответниците). Признанието в приложената жалба, че ответницата е изключила предпазителите в имота на 28.02.2016 г., както и че на 08.03.2016 г. е залепила стикери върху електрическото табло, за да не използват неправомерно ищците ток по партидата, открита на нейно име, не касае процесния период, за който ищците претендират обезщетение, както и преди посочената в декларацията от ищците дата, на която ответниците са освободили апартамента – 20.03.2016 г. При липсата на доказателства за това на чие име е била партидата за електроенергията в апартамента през процесния период, съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод и за неправомерни действия от страна на ответниците (още повече, че ответницата ги е поканила в 15-дневен срок да предприемат действия по откриване на партиди за апартамента на свое име). Прието е, че показанията на свидетеля не се отличават с конкретика, а дори да се приеме, че описаните от свидетеля събития са се случили в средата на месец март 2016 г., то това отново е преди процесния период, а единствено се пресъздава това, което ищецът му е казал. От представените заявление, договор за продажба на електрическа енергия и приемо-предавателен протокол също не може да се направи извод за извършени от ответниците противоправни действия по прекъсване на електрозахранването в имота, доколкото от тях се установява единствено, че ищецът е подал заявление за пломбиране на електромер през месец юли 2016 г., като две лица с посочени имена и положени подписи са удостоверили собственоръчно, че са „направили свързване на ел. табло“ в апартамента. Въззивният съд е приел, че липсват и доказателства за претърпени от ищците неимуществени вреди във връзка с това, че са били лишени от възможността да използват имота си и са били принудени да живеят в притежавания от тях ресторант (ищецът е установил пред полицейските органи, че електрическото табло е с изтръгнати кабели на 04.06.2016 г., което оборва твърденията, че електрозахранването в имота е било спряно още към дата 20.03.2016 г., откогато претендират заплащане на обезщетение, както и липсват доказателства, че ищците са живели в ресторанта през целия период, за който претендират обезщетение за претърпели неимуществени вреди поради невъзможност да използват процесния апартамент вследствие неправомерните действия на ответниците).
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Въззивният съд е съобразил задължението си в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 347/16.01.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 3399/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.