Определение №541 от 21.4.2015 по гр. дело №1503/1503 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 541

гр.София, 21.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1503 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Ч., чрез адв. И. М., срещу въззивно решение №636/ 28.11.2014 г., постановено по възз. гр.д. №849/2014 г. на Окръжен съд – Русе, с което е отменено решение №649/24.04.2014 г. по гр.д. №4815/2013г. на Районен съд – Русе и са отхвърлени исковете на жалбоподателката с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се релевира основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 КТ. Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №665/19.05.2010г. по гр. д.№706/2009 г., IV г.о. и решение №400/ 13. 05. 2010 по гр. д.№1109/2009 г. IV г.о. на ВКС.
Ответната страна по жалбата – [фирма] – в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. съд е приел, че ищцата е подала на 23.05.2013г. молба до работодателя си за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от същата дата. Този документ не е оспорен в процеса. Искането е прието от работодателя и е издадена заповед №18/23.05.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Ч. на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ – по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на служителката на 28.05.2013г., при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Посочено е, че при тези данни, основани на представените и неоспорени в процеса писмени доказателства, се установява съвпадане на насрещните волеизявления на страните за прекратяване на трудово-правната им връзка по взаимно общо съгласие. Вследствие на това е направен извод за неоснователност на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ и съответно на съединените с него акцесорни претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
При така изложените и възприети от въззивния съд правни изводи, поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос е обуславящ за изхода на делото, но не е разрешен в отклонение със задължителната практика на ВКС, включително и тази, представена от касаторката. Константно е разбирането, че основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ е взаимното съгласие на страните. Взаимното съгласие означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от страните по индивидуалното трудово правоотношение, без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневния срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие има само констативен характер.
Посочените предпоставки за законосъобразното прекратяване на трудовия договор с ищцата в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 КТ са били налице и са съобразени от въззивната инстанция. С оглед на това, не се установява поддържаното от страната основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационен контрол на въззивното решение не следва да се допуска.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №636 от 28.11.2014 г., постановено по възз. гр.д. №849/2014 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top