1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
С., 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 361/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. К. К. Н., срещу определение № 137 от 29.03.2011 г. по ч. гр. дело № 106/2011 г. на Окръжен съд [населено място]. Със същото се оставя без уважение жалбата на дружеството против разпореждане № 166 от 12.01.2011 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 34/2011 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението на [фирма] [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЗП – С. Р. А. (кредитополучател) от [населено място] и А. А. А. (поръчител) от [населено място], за сумата от 29 834,94 евро, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит от 16.11.2007 г., като неоснователно, на осн. чл. 418, ал. 2 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд, ОС [населено място], ОС [населено място], ОС [населено място], ОС [населено място] и СГС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 166 от 12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 34/2011 г. РС [населено място] е отхвърлил изцяло заявлението на [фирма] [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЗП – С. Р. А. (кредитополучател) от [населено място] и А. А. А. (поръчител) от [населено място], за сумата от 29 834,94 евро, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит от 16.11.2007 г., като неоснователно, на осн. чл. 418, ал. 2 ГПК.
Съдът е приел, че представеното заявление е редовен от външна страна документ, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като длъжниците не са уведомени за решението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Срещу разпореждането на Районен съд [населено място] е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред ТОС, който е оставил същата без уважение с определение № 137 от 29.03.2011 г. по ч. гр. дело № 106/2011 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на банките, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и необходимостта банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Действително, в чл. 22 от Договора за кредит е предвидена възможност [фирма] да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при наличието на определени предпоставки. Това обаче, не става автоматично, а банката следва да уведоми длъжника, че е упражнила правото си по договора като посочи конкретно за неизпълнението на кое задължение и от кой момент кредита става предсрочно изискуем. В случая жалбоподателят не е представил доказателства пред РС [населено място], че е уведомил длъжниците за решението си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Едва във въззивното производството жалбоподателят е представил данни за това уведомяване.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност, съдът преценява във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Окръжен съд [населено място] се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд [населено място].
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 137 от 29.03.2011 г. по ч. гр. дело № 106/2011 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: