О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София 24.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 56 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. В.,Г. Д. П.,Д. Г. Д. и И. Г. Д. чрез пълномощник адв.Й.П. срещу решение № 316 от 11.10.12г., постановено по в.гр.дело № 454/12г.на Окръжен съд – Перник в частта,с която е отменено решение № 52 от 24.03.12г.по гр.дело № 926/10г.на Районен съд –Радомир и е уважен предявения от Д. Г. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 5000 лв.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторите сочат визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Б. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено от гласните доказателства и от назначената съдебно-медицинска експертиза причиненото на ищеца Д. Б. увреждане на 11.05.2008г.в [населено място],общ.Р.,в резултат на неправомерното поведение от страна на четиримата ответници,които заедно са му нанесли побой,удряйки го с крака на земята.Изложени са съображения,че вината им се предполага до доказване на противното,а доказателства по делото за противното не са ангажирани.Ето защо е направен извод,че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,поради което искът е уважен за сумата 5000 лв,определена като справедливо обезщетение съобразно визираните в чл.52 ЗЗД критерии.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по основанието на иска и да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,и по –конкретно ТР № 1/4.01.01г.В случая в съответствие със задължителната практика/решение № 802 от 23.02.11г.по гр.дело № 1783/09г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 791 от 18.05.11г.по гр.дело 3697/08г.на ІV г.о.на ВКС/ окръжният съд, при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал по делото, е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора.Изводът на въззивния съд,че досъдебното производство не налага приложението на чл.300 ГПК поради липса на обвързващи съда решения на наказателния съд,не е в отклонение от трайната съдебна практика.
Не е и налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По въпроса как съдът преценява доказателствата по делото и по-специално свидетелските показания има задължителна практика,поради което не са налага ново тълкуване и разяснение.В решение № 24 от 28.01.10г.по гр.дело № 4744/08г.на І г.о.на ВКС е прието,че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.В решение № 65 от 16.07.10г.по гр.дело № 4216/08г.на ІV г.о.на ВКС са изложени съображения,че гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 136 ГПК отм./сега чл.172 ГПК/ и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен, ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 316 от 11.10.12г., постановено по гр.дело № 454/12г.на Окръжен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.