О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 541
гр.София, 30.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 529/2010 година
В производство, образувано по реда и условията на чл.288 ГПК, по касационната жалба на И. Л. Р. против въззивно решение на Окръжен съд-П., от 08.10.2009 год. по гр.дело № 645/2009 год. е постановено определение № 233/09.03.2010 год. по гр.дело № 136/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Срещу постановеното определение № 233/09.03.2010 год. по гр.дело № 136/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. е постъпила частна жалба от В. Д. и И. Р..
Определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като такова не е предвидено в текста, за разлика от чл.286 ГПК, относно разпореждането за връщане на нередовната касационна жалба, поради просрочие, необжалваемост по чл.280, ал.2 ГПК и неотстраняване в срок на допуснати нередовности, които могат да бъдат поправени. Определението по чл.288 ГПК не попада в категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения, които съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба, а според ал.2, изр.2 на същия текст, когато са постановени от състав на ВКС пред друг състав на този съд, тъй като не визират допустимостта на касационното производство в контекста на чл.286, ал.1 ГПК, а достъпът до касационно обжалване, предоставен на дискрецията на касационната инстанция, осъществявана въз основа на законоустановените критерии по чл.280, ал.1 ГПК.
В тази връзка аргумент в подкрепа на становището е и разпоредбата на чл.296 ГПК, която визира влизане в сила на решенията. В изчерпателно посочените три хипотези, в които решенията влизат в сила, последната, а именно т.3 на текста визира, сочи като основание за влизане в сила на тези решения, когато касационната жалба не е допусната за разглеждане, какъвто е настоящия случай, или когато не е уважена. Тълкуването на последната хипотеза налага извода, че определенията, постановени по чл.288 ГПК, с които не се допуска касационната жалба до разглеждане е окончателно и за него не е предвидена обжалваемост, каквато обжалваемост не е предвидена и в случаите на неуважаване на касационната жалба, т.е. и в двата случая се постановява окончателен акт на ВКС по допускането, или по основателността на касационната жалба, от значение за влизане в сила на обжалваното въззивно решение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че частната жалба срещу постановеното определение по чл.288 ГПК, което е окончателен съдебен акт на ВКС, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. М. Д. от[населено място] и И. Л. Р. от[населено място], с вх.№ 19750 от 16.12.2010 год. против определение № 233/09.03.2010 год. по гр.дело № 136/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., като недопустима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: