О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
С. 07.04.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1570 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. И. от[населено място] чрез пълномощник адв.И. М. срещу решение № 70 от 29.06.10г.,постановено по в.гр.дело № 104/10г.на Апелативен съд-Бургас.С него частично е отменено решение № 261/9.03.10г.по гр.дело № 654/08г.на Окръжен съд- Бургас и в отменената част е постановено друго,с което е отхвърлен иска на М. Г. И. против [фирма] за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на земеделски имот –нива от 2068 кв.м.,представляващ имот с кад.№ 107475 по плава на м.”Корсията” в землището на[населено място] за периода от 11.05.06г.до 25.09.08г.за сумата 9460 лв,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – 25.09.08г.до окончателното изплащане.В останалата част,с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли иска с правно основание чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел,че М. И. не се легитимира като собственик на процесния имот с решение № 14.33/11.05.06г.на ОСЗГ-гр.Ц..Изложени са съображения,че същото е незаконосъобразно,тъй като на основание чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ собствеността му не е следвало да бъде възстановена поради това,че същият е застроен и се ползва за почивна база на ответното дружество.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поставените в изложението въпроси подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ бивши земеделски имоти,понастоящем попадащи в територии,включени в обхвата на чл.2 ЗСПЗЗ и относно приложимостта на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ спрямо терена, който не е отчуждаван за мероприятие на държавата,са значение за изхода на делото,но не са разрешени в противоречие с цитираните решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК.Обжалваното решение,с което е прието,че процесният имот е част от почивната база на [фирма],застроена отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ,поради което е загубил статута на земеделска земя,не се разминава по правни изводи с приложените съдебни решения.Същите не могат да обосноват искането за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като се касае за други фактически състави,предопределили изводите на съответния решаващ съд.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че процесният имот е загубил земеделския си характер поради промяна на предназначението му,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът дали следва да се приложи разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ,ако върху терена има реализирани постройки,които са временни и преместваеми по своя характер и по своята същност не представляват комплекс строителни дейности,обслужващ важна държавна нужда е фактически,а не правен.Този въпрос не е обусловил правните изводи на съда,тъй като не е възприета тезата на жалбоподателката,че постройките в имота имат временен и преместваем характер.
На въпроса относно правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ е отговорено с решение № 461 от 28.05.10г.по гр.дело № 753/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че при решаване на гражданскоправния спор за собственост на имот,който е възстановена земеделска земя,съдът не е обвързан от решението на Поземлената комисия/ОСЗГ/.Решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посоченото решение,като е длъжен да прецени дали да били налице условията за връщане на земята с реституционния акт за възстановяване на собствеността.В разглеждания случай такава преценка е извършена въззивния съд,при която е направен извод,че решението на ОСЗГ за възстановяване собствеността на процесния земеделски имот в стари реални граници е незаконосъобразно,тъй като пречка за това е застрояването му.
В изложението се съдържат и оплаквания за неправилност на решението,които биха могли да се разглеждат като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 70 от 29.06.10г.,постановено по гр.дело № 104/10г.на Апелативен съд –Бургас по жалба на М. Г. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.