1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 09.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2181 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. Р. – У. и К. Р. – У., двамата граждани на Великобритания, чрез процесуален представител адв. Д. К. У. и адв. П. М. срещу определение № 303 от 29.06.2018 г. по ч. т. дело № 1394/2018 г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Т. А. Р. – У. и К. Р. – У. частна касационна жалба против определение № 297 от 17.01.2018 г. по ч. гр. дело № 20172000501004/2017 г. на Окръжен съд Благоевград.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излагат съображения, че въззивният съдебен акт подлежи на касационно обжалване. Поддържат становище, че съдебният състав не е съобразил, че Окръжен съд Благоевград неправилно е разделил предявените първоначално с една искова молба иск за обявяване на недействителността на учредената с нотариален акт № 93, том ІV, рег. № 3057, дело № 651/2007г. по описа на нотариус С. К. ипотека в частта относно апартамент № С 35 на основание чл. 170 ЗЗД поради липса на тъждество между описания в нотариалния акт имот и имота, собственост на ищците, с цена 28 212 лв., евентуално съединен с искове за нищожност на ипотеката в частта за посочения апартамент на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие на собственика и поради невъзможен предмет, предвид неуточняване на обезпеченото вземане и размерът на сумата, която се обезпечава, и предявения главен иск по чл. 179, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ищците не дължат посочените в нотариален акт № 181, том ІV, рег. № 3307, дело № 729/2007г. суми поради тяхното заплащане в сроковете, посочени в същия нотариален акт, с цена 28 212 лв., от иска срещу втория ответник на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 10 000 лв. – обезщетение за причинени вреди. Частните жалбоподатели излагат съображения, че разделянето на исковете е незаконосъобразно, тъй като исковете са свързани с оглед веригата от действия по сделката и изясняването на еднаква фактология, относима за всички искове. Правят оплакване, че първоинстанционният съд не им е указал, че уточняването на размера на имуществените и неимуществените вреди представлява разделяне на два иска. Поддържат, че посочването на имуществените и неимуществените вреди не представлява по естеството си два отделни иска всеки с цена по 5 000 лв., а се касае до един иск с правно основание чл. 21, ал. 2 ЗЗД на стойност 10 000 лв. Частните жалбоподатели молят определението на ВКС да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде разгледана.
Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт П. И. С. оспорва частната жалба като недопустима, евентуално неправилна и поддържа становище за правилност на обжалваното определение. Прави възражение за ирелевантност на цитираната съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от Т. А. Р. – У. и К. Р. – У. частна касационна жалба против определението на Окръжен съд Благоевград за прекратяване на производството, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 във връзка с ал. 4 ГПК, с оглед цената на всеки един от съединените искове: обезщетение за имуществени вреди в размер 5 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лв.
Определението е правилно.
Подадената частната касационна жалба срещу определението на Окръжен съд Благоевград е процесуално недопустима, тъй като атакуваният въззивен съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частната жалба на Т. А. Р. – У. и К. Р. – У. срещу определение № 10079/23.11.2017г. по гр. дело № 388/2017г. на Районен съд Благоевград, с което е прекратено производството по делото пред първоинстанционния съд поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда необжалваемост на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
След направените от ищците уточнения на исковата молба, последното уточнение с молба от 10.05.2017г. по гр. дело № 388/2017г. на Районен съд Благоевград, ищците /настоящи частни жалбоподатели/ са конкретизирали, че предентираната сума в размер 10 000 лв. представлява общ размер на понесените от тях имуществени и неимуществени вреди, половината сума от която се претендира като обезщетение за неимуществени вреди, а останалата половина от сумата – като обезщетение за имуществени вреди. Следователно всеки от предявените осъдителни искове срещу „УниКредит Булбанк“ АД е по 5 000 лв., т. е. под определения минимален размер за касационно обжалване.
Доводът за неправилност на обжалвания съдебен акт поради това, че съдебният състав не е съобразил, че Окръжен съд Благоевград неправилно е разделил предявените първоначално с една искова молба обективно и субективно съединени установителни и осъдителни искове, е неоснователен. Определението за разделяне на производството по обективно и субективно съединените искове е необжалваемо и неговата правилност не може да бъде проверявана в настоящото производство.
Неоснователен е доводът за неправилност на определението поради това, че първоинстанционният съд не е указал на ищците /частни жалбоподатели/, че уточняването на размера на имуществените и неимуществените вреди представлява разделяне на два иска. Съдът не дължи даване на подобни указания на страните, а конкретизирането на размера на претенциите за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди /по 5 000 лв. всяка/ в рамките на общия заявен размер 10 000 лв. не представлява нито ново предявяване на отделни искове, нито изменение на иска. Обстоятелството, че правното основание на двете обезщетения е едно и също не води до извод, че е предявен един иск.
По въпроса, че обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди представляват отделни искови претенции и преценката за обжалваемост пред ВКС по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /преди ал. 2 ГПК/ с оглед размера на всеки от тези искове е формирана трайна практика на ВКС, обективирана в множество определения /напр. Определение № 214/24.04.2009г. по т. д. № 53/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 70/20.01.2011г. по т. д. № 4/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 99/13.03.2014г. по гр. д. № 7214/2013г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 503/12.06.2017г. по гр. д. № 270/2017г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 82/31.01.2018г. по гр. д. № 3364/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./, с която съдебният състав се е съобразил.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение – предмет на настоящата частна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели не се дължат. Разноски на ответника „УниКредит Булбанк“ АД не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 303 от 29.06.2018 г. по ч. т. дело № 1394/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.