4
гр. д. № 4071/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 541
София, 09.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4071/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Д. Й. е подал касационна жалба срещу решение № 538 от 23.03.2015 г. по гр. д. № 46/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд, постановено по гр. д. № 14764/2013 г., с което е признато за установено по отношение на касатора, че Г. Н. А. и З. Н. С. са собственици при равни права на 360 кв. м., съответно на толкова идеални части от поземлен имот № 10135.5403.1913, с площ от 668 кв. м. в землището на кв. Г., [населено място]; осъден е касаторът да ревандикира целия имот, както и да заплати на собствениците обезщетение за ползване на имота без основание за времето от 07.04.2011 г. до 06.10.2013 г. в размер на 745.20 лв. В мотивите на решението е прието, че касаторът не е бил добросъвестен владелец на имота, поради което няма право на задържане до заплащане на направените от него подобрения в имота. В тази част изводите на въззивния съд по това възражение съвпадат с направените от първоинстанционния.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси: 1. може ли да се уважи иск за ревандикация на целия имот, когато е предявен от част от съсобствениците; 2. може ли ответникът по иск за собственост, който е недобросъвестен владелец, да иска присъждане на направените от него подобрения в имота с възражение. Твърди се, че въпросите съставляват основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Вторият от тях е решен в противоречие с възприетото в решение № 771 от 03.11.2009 г. по гр. д. № 2835/2008 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 111 от 11.11.1962 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по касация не са подали отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Първият въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като е решен в съответствие с трайната и непротиворечива практика, относно това, че съсобственик на недвижим имот може да предяви ревандикационен иск за целия имот. В касационната жалба и изложението към нея не е посочена съдебна практика, в противоречие с който да е решен този въпрос.
Вторият въпрос е разрешен от съда също в съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика.
От фактическа страна е прието, че касаторът, е сключил писмен договор за покупка на построената в реституирания по реда на §4к ПП З. имот на ищците. Договорът е сключил с наследниците на Б. К. Т., на когото имотът е бил предоставен за ползване през 1984 г. на основание ПМС 11/1982 г. Ползувателят не е заплатил предоставената му земя, представляваща хавра (лозе) с площ от 1 дка в м. „Б.”, поради което частта от този имот, който е бил част от имота на наследодателя на ищците, в размер на 360 кв. м. им е възстановена.
Установено е и това, че касаторът е установил фактическа власт върху имот № 10135.5403.1913, с площ от 668 кв. м. и е извършил подобрения в него, изразяващи се в направата на кладенец, алеи с тротоарни плочки, хале на площ от 70 кв. м., резервоар за вода, ограда, прокарване на водопровод и ел. захранване на сградата. Твърдението за така направените подобрения е направено в отговора на исковата молба, като в него е заявено искане за признаване право на задържане на имота до заплащане на стойността на подобренията.
Съдът е приел, че касаторът не е бил добросъвестен владелец на имота, тъй като установената фактическа власт върху него е без правно основание. Не се легитимира и като собственик на построената от бившия ползувател на имота сграда, поради това че договорът за покупко-продажба не е сключен в предписаната от закона форма и не е породил правни последици. Правото на задържане е установена от закона възможност в полза на добросъвестния подобрител, и се изразява в запазване правото на ползване на имота до заплащане на стойността на подобренията. С това право не се ползва недобросъвестния подобрител.
За да реализира правото на недобросъвестния владелец за стойността на подобренията, касаторът е разполагал с правната възможност да предяви насрещен иск. Насрещният иск е средство за защита срещу първоначалния иск, когато се оспорва твърдяното право, и средство за самостоятелна защита на вземането на ответника. Когато уважаването на иска не зависи от претендираните от ответника права, те не могат да бъдат заявени чрез възражение. В случая уважаването на ревандикационния иск е обусловено от установяването на едни правопораждащи факти, а обедняването на недобросъвестния подобрител с извършените от него подобрения в същия имот от други. Упражненото от ответника право с възражение, задължава съда да го обсъди в мотивите на решението. По него съдът не се произнася в диспозитива на съдебния акт. Процесуалният пропуск на страната да защити правото си по предвидения в закона ред, не се отразява на законосъобразността на съдебния акт.
Поставеният въпрос е разрешен от съда при правилно прилагане на закона и в съответствие със съдебната практика. Позоваването на ТР № 111 от 01.11.1962 г. е некоректно. Решението е постановено по предложение на Председателя на ВС за издаване на тълкувателно решение по въпроса дали е необходимо да се предяви насрещен иск от ответника (добросъвестен владелец) по редандикационен, когато той поиска да му се заплати от ищеца – собственик стойността на подобренията, които е извършил в процесния имот. В мотивите на решението е разгледана хипотезата когато ответник по ревандикационния иск е добросъвестен владелец и той е направил искане за признаване право на задържане до заплащане на направените от него подобрения. Обоснована е възможността за упражняване правата за подобрения с възражение когато ще се упражни право на прихващане. Въпреки че в последното изречение е направен извод, че и недобросъвестния владелец може да поиска сумата за подобренията , които е направил в имота, не само с иск но и с възражение, това не касае всички вземания за подобрения на недобросъвестен владелец, а само когато срещу него е предявено насрещно вземане и е налице правна възможност за извършване на прихващане. Практиката на съдилищата по този въпрос е последователна и безпротиворечива. Наред с това посоченото тълкувателно решение не попада в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл е разяснението дадено в т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.По тези съображения не е налице поддържаното основание за допускане касационна проверка на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 538 от 23.03.2015 г. по гр. д. № 46/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: