О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
Гр. София 26.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1434/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Ш. Р. К. и С. А. К. от гр. А. против решение № 1* от 28.09.2009 г. по гр.дело № 2082/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 260/20.06.2009 г. по гр.дело № 21/2009 г. на А. районен съд и е допусната делбата на недвижимия имот.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно статута на съсобствения парцел, който е обща част спрямо самостоятелно обособените жилищни обекти на различни собственици и този материалноправен въпрос бил решен в противоречие с П. № 2/4.05.1982 г. на Пленума на ВС, както и с други съдебни актове на ВКС, цитирани в изложението към касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба Ш. О. И. , Й. Ш. И. и Г. Ш. К. от гр. А. не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по смисъла на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е допусната делба на съсобствения имот, представляващ ПИ № 9* находящ се в кв. Долни В. , Община А., с площ от 475 кв.м., ведно с построената в него масивна сграда, с площ от 102 кв.м., с идентификационен № 5* въззивният съд е споделил изцяло правните изводи за наличие на съсобственост, както по отношение на земята, така и по отношение на сградата, приемайки, че реалното разпределение на ползването на сградата не е създало самостоятелен статут на жилищните обекти.
Доводът, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за статута на жилищната сграда, респ. и този на парцела, върху който е построена тя, в противоречие с цитираното от касаторите П. № 2/4.05.1982 г. на Пленума на ВС е неоснователен, защото сградата не представлява етажна собственост. За да определи режим на съсобственост по отношение на парцела, въззивният съд е обсъдил и режима на съсобственост, по отношение на построената в него двуетажна жилищна сграда, в която са обособени две жилища, които съгласно действащото законодателство не представляват отделни обекти, собственост на отделните собственици, в какъвто смисъл разпоредбата на пар.5 т.39 от ДР на ЗУТ дава определение за понятието „обект”.
Позоваването и на друга съдебна практика на касационния съд, относно приложението на чл.38 ал.3 ЗС е неотносимо към настоящия казус, поради отречения от съда режим на етажна собственост върху жилищната сграда, която се идентифицира по ЗКИР с идентификатор № 5* и наименование – двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна от 102 кв.м.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл. 280, ал.1 т.1, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 28.09.2009 г. по гр.дело № 2082/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на Ш. Р. К. и С. А. К. и двамата от гр. А., с вх. № 23272/15.10.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: