О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 291/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”Ш” О. , със седалище гр. С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 631 от 10.12.2008 год., постановено по гр.д. № 593/ 2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК / отм./ е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора солидарно срещу ТД ”З” О. и В. И. Д. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 42 831 лв.-обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ЮЛ-ищец недвижим имот, представляващ магазин за хранителни стоки, кл.132, находящ се на партерния етаж на пететажна жилищна сграда в гр. С., ул.”Ц” № 1* със застроена площ от 144.70 кв.м., състоящ се от търговска зала и склад, ведно с 4.984 ид.ч. от общите части на сградата в периода 23.09.1999 год.- 23.12.2002 год. и съразмерно отхвърлената част на иска, заявен общо за сумата 191 762 лева, на ответниците са присъдени направените от тях деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност – касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
Изложените от касатора в тази насока съображения се свеждат до необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и незадълбочено обсъждане на доказателствения материал по делото, поради което се иска отмяната му и разрешаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на визираното от законодателя в чл. 280, ал.1,т. 2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, като твърди, че по специфичните за делото въпроси на материалното право, обусловили крайния правен резултат – за предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.73 ЗС и за характера на отговорността при причинено увреждане от неколцина въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с постоянната практика на ВКС, израз на която са: решение № 222/2002 год., по гр.д. № 579/ 2001 год. на ІV-то г.о., решение № 3462/80 год. по гр.д. № 1748/80 год. на І-во г.о.; решение № 2261/83 год. по гр.д. № 985/83 год. на І-во г.о., приложени по делото в препис.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от касатора доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт отговаря на императивните изисквания за редовност, установени в процесуалния закон, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалната редовност на касационната жалба, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да отхвърли като неоснователен предявеният от касатора при условията на субективно пасивно съединяване иск с правно основание чл. 59 ЗЗД против ответниците ТД ”З” О. , със седалище гр. С. и В. И. Д. въззивният съд е приел за основателно направеното от последните в хода на делото правопогасяващо възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност за периода 23. 09. 1999 год.- 23.04.2002 год.
Изложени са съображения, че доколкото в хипотезата на чл.59 ЗЗД, уреждаща общия фактически състав на неоснователното обогатяване, давностният срок, по силата на чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск, то от датата на предявяване на ревандикационния иск за собственост от страна на собственика, настоящ ищец – 23.09.1999 год., вземането му е станало изискуемо, поради което подадената на 23.04.2007 год. искова молба, в частта относно сочения по- горе период, е след изтичане на давностния срок .
За останалия посочен от ищеца периода от 23.04.2002 год. до 23. 12. 2002 год., решаващият съд е счел за неоснователен предявеният иск за неоснователно обогатяване поради отсъствие на един от елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД- обогатяване на ответниците чрез ползване на процесния недвижим имот, лишило в резултат на това собственика му от ползата от същия.
Така изграденият от Пловдивския апелативен съд краен правен извод е аргументиран с факта, че през посочения по- горе период от време ползване върху имота е осъществявано единствено от Е. М. П. Д. , упражняващ търговска дейност под фирма “В”, чрез отдаването му под наем на трето за настоящия правен спор лице – “Б”АД, гр. С..
За неоснователно поради отсъствие на установена от закона в хипотезата на чл.59 ЗЗД солидарна отговорност за неоснователно обогатилите се лица и на изрично произтичаща такава от сделка помежду им, е възприето и искането на настоящия касатор за солидарното осъждане на ответниците и прилагане на законовото правило на чл.128 ЗЗД.
Следователно освен, че поставените от касатора въпроси на материалното право са твърде общо формулирани и не могат да се квалифицират като обусловили конкретния изход от делото, каквото е изискването на чл.280, ал.1 ГПК за основната водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване, то в частта им относно приложението на чл.73 ЗС, с която са уредени правата на недобросъвестните владелци, каквото качество няма данни по делото да са притежавали ответниците и за отговорността при непозволено увреждане, причинено от неколцина са и неотносими към предмета на спора, поради което не могат да обосноват касационно обжалване по приложно поле.
Същевременно недоказано е и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните от касатора решения на отделни състави на ВКС не касаят предмета на предявения иск, основан на чл.59 ЗЗД, поради което даденото с тях разрешение от съдилищата обективно не може да създаде твърдяното противоречие по вложения в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Нещо повече, дори и да се приеме, с оглед изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, обусловил изхода по делото се свежда до обхвата на задължението за реституция на неоснователно полученото, то даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение, според което обеднелият не може да претендира повече от размера на обедняването, дори и ако размерът на имуществената облага на обогатилия се е по- голям, а обогатилият се не дължи повече, отколкото действително е получил, независимо дали имуществената загуба на обеднелия е по-голяма от обогатяването е в пълно съгласие с трайно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос.
Именно поради така изразеното разбиране решаващият съд е счел, че с присъждане на обезщетение в размер на средния пазарен наем за търговски обекти от типа на процесния недвижим имот за посочения в исковата молба период, платимо от Е. М. П. Д. , според приетото за установено в съобразителната част на обжалвания съдебен акт- единствен ползувател на имота, ищецът е получил реституция на имуществената ценност от която е бил лишен неоснователно в установения по правилото на чл.59, ал.1 ЗЗД обем.
Същевременно обстоятелството, че отношенията между ползувателя без правно основание на чужд имот и собственика на същия подлежат на уреждане по правилата на неоснователното обогатяване, а не съобразно тези на непозволеното увреждане/ ТР на ОСГК № 82/75 год./, според Пловдивския апелативен съд, изключва наличието на пасивна солидарната отговорност на ответниците, с източник закона, на която касаторът се позовава и така изразеното разбиране е отново в съгласие с последователната непротиворечива практика на съдилищата.
С оглед от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 631 от 10.12.2008 год., постановено по гр.д. № 593/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: