О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр.София, 05.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 422/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №194 от 30.12.2008г., постановено по гр.дело № 2084/2008г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението на СГС от 17.07.2008г., постановено по ф.дело № 460/2006г., с което са отменени решенията на ОС на дружеството “Г” ООД- гр. С., взети на 13.10.2006г. Жалбоподателят “ЗЕС” Е. – гр. С. иска отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно, като в изложението си към касационната жалба се позовава на чл.288, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за начина на връчване на поканите на съдружника и свързаната с това последица за действителността на взетите от общо събрание на търговското дружество с ограничена отговорност решения, по който въпрос няма установена съдебна практика и решаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Счита за неправилно въззивното решение, в което е прието уведомяването на съдружника при свикване на общо събрание да се извършва по реда на ГПК, без в ТЗ да е формулирано такова изискване.
Ответникът по жалбата “ ГП К. ” О. в писмено становище възразява срещу допускането до касационно обжалване на въззивното решение с аргументите, че разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не поражда затруднения при тълкуването й с оглед на установяване на точното й съдържание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл.74 ТЗ, САС е приел, че ищцовото дружество “ ГП К. ” О. не е било редовно поканено за събранието на 13.10.2006г. Поканата за общото събрание е връчена на Н. С. на 4.10.2006г. / счетоводител в дружеството – ищец/, с поето задължение да я предаде на едноличния собственик и управител на дружеството Г. Г. , но не е доказана точната дата на предаването й, нито лично от нея, разпитана като свидетелка, нито от св. Б.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е обусловила решаващите изводи на съда да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. В случая касаторът поставя въпроса за тълкуването на чл.139, ал.1 ТЗ относно начина на връчване на поканата на съдружниците и свързаните с това последици за действителността на взетите от събранието решения, като счита за неправилно становището на въззивния съд, че уведомяването следва да се извърши по реда на ГПК/отм/.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на САС. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивния съд в нарушение на 139, ал.1 ТЗ е приел, че уведомяването на съдружника следва да се извърши по реда на ГПК/отм/. За да се счита за редовно поканен за събранието съдружникът трябва да бъде уведомен с писмена покана, в която да бъде посочен дневния ред и тя да е получена от него / съдружника / най-малко седем дни преди датата на събранието, освен ако в дружествения договор съдружниците не са приели друг срок/ чл.139, ал.1 ТЗ/. Следователно приложимата норма за свикване на общото събрание както по отношение на минимално допустимия срок за връчване на поканата, така и относно задължението на дружеството да я връчи лично на съдружника е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Дали поканата е връчена лично на съдружника и в какъв срок, релевантни за спора факти, подлежат на доказване от страна на дружеството, като законодателят не поставя ограничения в средствата за връчване на писмената покана на съдружника. В тази връзка, за да остави в сила решението на първостепенния съд, въззивният съд е приел, че ответникът не доказва да е спазено императивното изискване на закона за редовно свикано ОС – поканата да е връчена лично на съдружника, респ. управителя на дружеството или упълномощено от него лице и в посочения в закона срок след преценката на конкретните фактически данни, а тази преценка има отношение към правилността на съдебното решение и към основанията по чл.281, т.3 ГПК
В заключение, при правоприлагането на чл.139, ал.1 ТЗ въззивният съд не се е отклонил от точното съдържание на закона, поради което липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са документирани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №194/30.12.2008г., постановено по в.гр.дело № 2084/2008г. на Софийски апелативен съд, ГК, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: