О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
С., 16.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 3055 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. Я. срещу решение № 1674/24.07.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, трети състав по т.д. № 4104/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на касатора срещу [фирма] – Р Гърция чрез клона си „А. Б. – Клон България“ по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 29678.52 евро, представляваща общо надплатена от касатора сума за лихви по кредитни вноски за периода от 19.07.2009 г. до 19.04.2012 г. по договор за кредит № 628/22.11.2007 г. във връзка с увеличаване на лихвения процент от страна на банката от 3% на 6.5% съобразно чл.27.1 от договора със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – Р Гърция чрез клона си „А. Б. – Клон България“ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС е приел, че между страните е сключен договор за кредит № 628/22.11.2007 г., съгласно който банката е предоставила на настоящия касатор – кредитополучател кредит в размер на 700000 евро по инвестиционна програма за строителство на шивашко предприятие, при учредена ипотека от кредитополучателя върху свои недвижими имоти за обезпечение изпълнението на договора. В чл.23 от договора е предвидено заплащане от кредитополучателя на лихва в размер на едномесечен юрибор /променящ се всеки ден/ плюс надбавка в размер на 3% годишно, различна в гратисния период и в периода на изплащане на кредита. В чл.27.1 страните са постигнали съгласие, че банката си запазва правото да промени лихвените проценти, вземайки предвид настъпили резки и съществени промени в икономическата ситуация в страната и в чужбина, промени в законодателството на страната, които превръщат кредитната сделка неизгодна за банката, общи резултати от изпълнението на договора, които са неизгодни за банката. Искът от [фирма] е предявен във връзка с увеличената от банката лихвена надбавка от 3% на 6.5% към юрибора, с оглед на която начислените лихви по кредита от 19.07.2009 г. до 19.04.2012 г. са с 29678.52 евро повече от лихвите, които биха били начислени при лихвена добавка от 3% към юрибор. Ищецът е искал връщане на посочената сума, поради нищожност на клаузата на чл.27.1 от договора за кредит, като неравноправна, като противоречаща на добросъвестността и справедливостта и недействителна, поради липса на годен юридически факт. Въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, като е изложил и свои, че клаузата в сключения между страните договор не е неравноправна по смисъла на чл.143 З., тъй като попада в изключенията за приложение на това правило по чл.144 ал.3 т.1 З. като такава, попадаща между сделките с ценни книжа, финансови инструменти и др. стоки и услуги, чиято цена е свързана с измененията и колебанията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца. Според САС ЗКИ допуска дължимата лихва по договор за кредит да се определя като променлива величина, подлежаща на актуализация – чл.58 ЗКИ, което винаги предполага периодично актуализиране. Изложени са съображения във връзка с доводите на ищеца за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД – противоречие с добросъвестност, добрите нрави и справедливостта, като е посочено, че освен съответствието на клаузата със ЗКИ и изключението по З. по делото липсват доказателства за опорочаване волята на страните при подписване на договора, от които да се направи извод, че банката е имала недобросъвестно поведение, целящо постигане на несправедлив краен резултат. В случая не се установява, нито се твърди, според САС, да е налице абсолютна неравностойност на уговорените престации, която да обуслови извод за нарушаване на добрите нрави, водеща до нищожност на сочената клауза. Според САС не е налице и третото основание за атакуване на тази клауза като нищожна, поради липса на годен юридически факт, като сключена при липса на основание. САС е посочил, че в клаузата са предвидени обстоятелствата, при настъпване на които банката може едностранно да увеличи лихвения процент и тези обстоятелства представляват основанието, прието от страните при подписване на договора за реализиране на тази възможност. По тези съображения САС е приел, че ответната банка е получила процесните суми като дължими лихви, определени по размер, въз основа на сключен договор при валидна уговорка, обективирана в клаузата на чл.27.1 от договора за кредит и същите са получени на правно основание от банката, която не се е обогатила неоснователно, поради което предявеният иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД е неоснователен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касатарът е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 ГПК 22 въпроса, които са зададени общо, многословно, неясно, хипотетично, без връзка с изложените от САС съображения, изразяват позицията на ищеца като защитна теза по предявения от него иск, а не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, свързан с решаващите изводи на САС, обусловили крайния му извод по спора. Така формулираните въпроси са изложени и при превратно тълкуване и интерпретиране на събраните по делото доказателства, на изразената позиция на страните в процеса и без връзка с изложените от САС съображения във въззивното решение. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че тези въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а най-общо изразяват доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, по които настойщият състав на ВКС не може да се произнесе в производство по чл.288 ГПК. Въпросите касаят приетата квалификацията на предявения иск и работата на въззивния съд във връзка с определянето й /напр. 1, 2, 3 в./, доклада на първоинстанционния съд /напр. 5, 6 в./. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението – мотиви към ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В случая няма данни за недопустимост на въззивното решение с оглед квалификацията на предявения иск, доколкото същата е определена в съответствие с изложените от ищеца обстоятелства, от които се извежда петитума /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/. За въпросите свързани с доклада на първоинстанционния съд следва да се посочи, че по делото липсват оплаквания във връзка с доклада на СГС при предявяването му на страните, нито оплаквания във въззивната жалба във връзка с него /т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. САС е обсъдил и изложил съображения за всички възражения, направени във въззивната жалба, преценил е същите, възприел е и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и свои мотиви във връзка с направените оплаквания, поради което формулираните въпроси /напр. 14, 15, 19/ не почиват на приетото от САС и изложените съображения в обжалваното решение. Изложеното по така посочените въпроси се отнася и за останалите формулирани в изложението въпроси. Представените множество решения от касатора на тричленни състави на ВКС са по обективно неидентични казуси и при така посочените изключително неясни въпроси, непокриващи основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, не обосновават допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, нито са изложени съображения за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.9 ал.3 от Тарифа № 1/2004 г. касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер на 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение /за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без явяване в съдебно заседание/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1674/24.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 4104/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. П., [улица] ап. 40 да заплати на [фирма] – дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, [населено място], [улица], чрез клона си с фирма „А. Банка – Клон България“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
1. информира потребителя за промените