4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 17.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5492 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И.Р.Е.М.К. [населено място] срещу решение № 248 от 29.07.16г.по в.гр.дело № 1234/16г.на Старозагорския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 169 от 1.04.16г.по гр.дело № 3071/15г.на Казанлъшкия районен съд,ГО,52 състав.С него са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от З. Ю. С..
Касаторът сочи като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по правни въпроси,формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 88/30.09.15г.на директора на И.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата З. С. от длъжността „главен специалист техник химия”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,считано от 2.10.15г.,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че е налице фиктивно,а не реално съкращение в щата,тъй като има идентичност във функциите и задълженията,вменени на длъжността”главен специалист техник химия” и новооткритата длъжност „главен специалист аналитична лаборатория”,която се заема от служителката Ю. Й.,работила заедно с ищцата на позицията „главен специалист техник химия”.Направен е извод,че в тази хипотеза се е налагало работодателят да извърши подбор между двете служителки по критериите на чл.329 ал.1 КТ,което не е сторил.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: Кога работодателят има право да извърши подбор; Следва ли еднаквият код по НПКД да се приеме като обективен критерий за определяне на сходни трудови функции по длъжностни характеристики на работниците или служителите,между които да бъде извършен подбор; Следва ли да се извършва подбор при длъжности с различни наименования и сходни длъжностни характеристики ,но с различни задължения; Налице ли е реално съкращаване в щата,когато е премахната едната от съществуващите две различни длъжности със сходни длъжностни характеристики ,но трудовите задължения са различни за различните длъжности.
Отговор на първия въпрос е даден в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.на ОСГК на ВКС по т.д.№ 3/11г.Посочено е,че преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.Предмет на съдебната проверка е въпроса за законосъобразното упражняване на правото на подбор,респективно законосъобразното приложение на критериите,установени с разпоредбата на чл.329 ал.1 т.1 КТ.Правото на подбор е субективно материално право,което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл.328 ал.1 КТ – закриване на част от предприятието,съкращаване в щата или намаляване обема на работата.При една от тях – съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието,прекратяването на трудовия договор с работника или служителя ,който заема длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя.При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/и при намаляване обема на работа,прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите,заемащи съкращаваната длъжност,съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор,който става част от правото на уволнение.Начинът за упражняване на материалните субективни права по КТ – притезателни и преобразуващи е нормативно регламентиран с повелителни правни разпоредби.Подборът,като материалносубективно преобразуващо право може да се упражнява по същия единствено възможен начин – в границите, установени в закона,т.е.по законосъобразност.В основата му е преценката за критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа/качество на работата/.Като дейност по упражняване на субективно право,тази преценка се извършва по критериите,установени в правната норма.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.
Вторият въпрос: Следва ли еднаквият код по НПКД да се приеме като обективен критерий за определяне на сходни трудови функции по длъжностни характеристики на работниците или служителите,между които да бъде извършен подбор,не е разрешаван от въззивния съд.За да направи извод,че в случая има само промяна в наименованието на длъжността,а не и в съществените й функции,съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза,която е извършила съпоставка по отношение на функциите и задълженията на двете длъжности.
Третият и четвърти въпроси не са обусловили въззивното решение,тъй като съдът е приел,че се касае за една и съща длъжност,но с различни наименования в различните щатни разписания,с пълно съвпадение по отношение на функциите и задълженията,вменени на двете длъжности.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но след допусната касация.
Процесуалноправният въпрос :Длъжен ли е ищецът по иск за незаконно уволнение да посочи с исковата молба всички конкретни факти,от които черпи права,също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В разглеждания случай в исковата молба ищцата е въвела като основание за незаконност на уволнението липсата на реално съкращение в щата,тъй като са запазени функциите и задълженията на заеманата от нея длъжност.Въззивният съд се е произнесъл в рамките на спора,с който е сезиран.
Твърденията,че съдът е основал решението се на факти,които не са установени,нито твърдяни от страна в процеса имат характер на оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон и са относими към правилността на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата сумата 300 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 248 от 29.07.16г., постановено по в гр.дело № 1234/16г.на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Р.Е.М.К.,седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на З. Ю. С. ,с адрес :гр.К.,ул.Б. к.” /№/ сумата 300 лв /триста/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.