О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр. София, 02.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2056 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба М. Н. К., [населено място] срещу решение № 127 от 29.06.2017г. по в.гр.д. № 235/2017г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 69 от 09.02.2017г. по в.гр.д. № 982/2016г. на Русенски окръжен съд, оставена е без разглеждане като недопустима жалбата на М. Н. К. против протокол от 13.10.2016г. за извършено разпределение на суми по изпълнително дело № 915/2013г. по описа на ЧСИ В. М. с рег. № 833 и район на действие Р. и е прекратено производството по делото.
Частната жалбоподателка излага подробни съображения за неправилност на извода на апелативния съд за недопустимост на подадената от нея жалба поради липса на процесуална легитимация и правен интерес, като твърди, че този извод е изграден върху приемането от съда за законосъобразни на действия на ЧСИ, извършени в нарушение на закона. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда, който да реши по същество спора за разпределението на събраната по процесното изпълнително дело сума.
Ответниците [фирма], [община], НАП не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Обжалваното решение на апелативния съд е постановено по подадена жалба срещу решение на окръжния съд, с което е отменено разпределение от 13.10.2016г. по изп.д. № 915/2013г. на ЧСИ, рег. 833 В. М. с район на действие Русенски районен съд и делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение. За да постанови решението си, апелативният съд е взел предвид, че с постановление на съдебния изпълнител от 14.10.2016г., съобщено на страните, изпълнителното дело е прекратено като свършено поради погасяване на вземането по изпълнителния лист и няма данни да е било обжалвано, с оглед на което е изложил съображения за недопустимост на подадената жалба срещу разпределението. Приел е, че задължението на длъжника М. К. по изпълнителния лист, за което е било образувано принудителното изпълнение, е погасено, а от друга страна, взискателите не са възразили срещу прекратяването на изпълнителното дело, поради което е достигнал до извода за липса на правен интерес за длъжника да атакува разпределението на постъпилите по изпълнителното дело суми. Посочил е, че дори и разпределението да бъде отменено като незаконосъобразно, ново такова не би могло да бъде изготвено – нито от съда, нито от съдебния изпълнител, поради липса на висящ изпълнителен процес. Поради това апелативният съд е обезсилил решението на окръжния съд, оставил е жалбата срещу разпределението без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.463 ГПК разпределението на съдебния изпълнител в изпълнителното производство подлежи на обжалване пред окръжния съд по реда на чл.278 ГПК. Решението на окръжния съд може да бъде обжалвано по реда на чл.274 ГПК пред апелативния съд, който се произнася с окончателно решение. Следователно по отношение на разпределението на съдебния изпълнител не е предвидено касационно обжалване.
В т.2 на ТР № 3 от 12.07.2005г. на ВКС по тълк.дело № 3/2005г. на ОСГТК, е прието, че създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство по обжалване на определение на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдия-изпълнител, като за това производство триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено поради различието му с исковия процес. При действието на ГПК от 2007г. не е променен характерът на производството по обжалване на съдебните актове, включително тези по чл.438 ГПК, като актовете на окръжния съд, постановени в производство по чл.436 и сл. ГПК, доколкото могат да бъдат обжалвани при съобразяване на разпоредбата на чл.437 ГПК, подлежат на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, чиито актове са окончателни.
С обжалваното пред настоящия състав решение апелативният съд е разгледал и се е произнесъл по същество по жалбата срещу решението на окръжния съд по чл.463 ГПК, с която е бил сезиран. Като е изложил съображения за недопустимост на подадената срещу разпределението на съдебния изпълнител жалба, апелативният съд е обезсилил обжалвания пред него съдебен акт, оставил е тази жалбата срещу разпределението без разглеждане и е прекратил производството. Така постановеното решение съгласно чл.463, ал.2 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбата, по която е образувано настоящото производство, като подадена срещу не подлежащ на обжалване съдебен акт, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Н. К., [населено място] жалба срещу решение № 127 от 29.06.2017г. по в.гр.д. № 235/2017г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.