О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 542
София, 02.12. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. С. ч. гр. д. № 424/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С. Д. Д., З. Д. Д. и Ю. Т. С. са подали касационната жалба срещу определение № 7283 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 5376/2010 г. на СГС, ІІ-б с-в., с което е оставено в сила решение от 20.01.2010 г. по гр. д. №28494/07 г. в частта, с която е прекратено производството по предявения от ответниците по иска В. Д. Г., С. Д. Д., З. Д. Д. и Ю. Т. С. срещу Д. И. Н. отрицателен иск за установяване, че Н. не е придобила право на собственост върху 2/15 ид. ч. от имота, предмет на делба, на основание дарение направено в нейна полза от майка й М. Д. и сестра й Р. Ч. на 20.08.2007 г. Поддържа се довод, че искът има за предмет и постройките в имота, предмет на делба, които постройки не са предмет на делба и с това се обуславя липсата на идентичност в предметите и неговата допустимост. В изложението към жалбата е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърди се, че при разрешаването на процесуалния въпрос за допустимостта на предявения насрещен иск, съдът не е съобразил разликата в предмета на иска за делба и в предмета на договора за дарение. В първият не са включени сградите в имота, а вторият има за предмет и идеални части от тях. Не е съобразено направеното уточнение на иска с допълнителна молба от 21.012008 г.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
След проверка на определението съобразно въведеното с изложението настоящият състав на ВКС, І г. о. намира, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 за допускане касационна проверка на определението.
Срещу касаторите З. Д. Д. и Ю. Т. С. и Д. С. Д., починал в хода на процеса и заместен от наследниците му С. Д. Д. и В. Д. Г. е предявен от Д. Н., Р. Т. С., С. С. Д. и С. Ц. Г. иск за делба на съсобствен недвижим имот пл. № 377, за който заедно с други имоти е отреден УПИ VІІІ-376, 377, 378 в к 99, по плана на кв. Разсадника, гр. София и построените в него жилищна сграда, работилница, гараж и две бараки. С молба от 21.01.2008 г. ищците са заявили, че уточняват иска в смисъл, че иска да се допусне делба само на дворното място, а сградите да се считат подобрения в него.
Касаторите, като ответници по иска, са представили писмено становище по него, в което заявяват, че М. Д. и дъщеря й Р. Ч. не са собственици на идеални части от имота на основание наследяване от И. С. Д., починал през 2004 г., който е син на общия наследодател С. Боленгаров, починал 1966 г., тъй като след смъртта на общия наследодател имотът е владян от наследниците му Д. С. Д., син и Т. С. Д., син. Те са придобили право на собственост върху имота, като са отблъснали владението на останалите наследници, поради което при откриване на наследството на наследодателя И. С. Д. в неговия патримониум не се е включвал и наследствения му дял от имота. С това се мотивира възражението, че дарението направено от две от наследниците на И. Д. не е транслирало вещни права в полза на надарената Д. Н.. В становището заявяват и че предявават насрещен иск за установяване, че Д. не е собственик на ид. части от имота – терен и сгради, на основание дарение.
С определение от 16.12.2008 г. съдът е приел за съвместно разглеждане насрещния иск без да констатира, че не е предявен по реда на чл. 211, ал. 2 ГПК.
С решението си първоинстанционния съд се е произнесъл по допустимостта на насрещния иск. Изложил е съображения за неговата недопустимост, които е основал на идентичност на предмета на предявения иск за делба от Д. Н. и този на отрицателния установителен иск. В исковата молба Д. Н. поддържа, че е съсобственик на имота на основание наследяване и правна сделка. С насрещния иск се цели да се отрекат придобитите на тези основания права, поради релевиран довод, че наследодателят й И. С. Д. е загубил правото на собственост върху имота, което е придобил по наследяване от баща си Боленгаров, тъй като то е придобито от братята му Д. и Т. на основание давностно владение.
Изводът за липса на правен интерес от предявения насрещен иск е възприет изцяло и от въззивния съд, който е потвърдил решението в частта му, с характер на определение, с която е прекратено производството по него.
Касаторите не са формулирали процесуалния въпрос разрешен от съда при преценка допустимостта на насрещния иск. Доводът за незаконосъобразност сочи на позоваване на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Въпреки оставянето на частната жалба без движение с указание за представяне на изложение на предпоставките за допускане касационна проверка, представеното отново не отговаря на изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Разрешеният от съда процесуален въпрос е за това, че насрещният иск е недопустим, когато има идентичен предмет с първоначалния. Той е разрешен при правилно прилагане на закона с оглед наличието на правен интерес от търсената защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 7283 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 5376/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-б с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.