1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
С., 20.06. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5507/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. А. К. срещу решение №338 от 12.10.2016г по гр.дело №572/2016г. на Окръжен съд –Хасково , с която е обезсилено решение от 04.08.2016г по гр.д№744/2016г на Хасковски районен съд .
Въззивният съд е изтъкнал ,че искове по чл. 344 ал.1 КТ са предявени и разгледани срещу ненадлежна страна в трудовия спор , която не е работодател на ищцата по смисъла на §1 т.1 ДР на КТ. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което са били уважени предявените срещу Община – Х. искове за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнение, извършено със заповед №729/27.11.2013г. на кмета на общината ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Дом за стари хора(Д.) и ДВХСН „ К.” [населено място] ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1, КТ. Надлежният работодател според въззивния съд е Дома за стари хора (Д.) и Дома за възрастни хора със сетивни нарушения (ДВХСН) „К.” – Х. като едно предприятие по смисъла на КТ, а кметът е действал съгласно чл. 61 ал.2 КТ .Решението на първоинстанционния съд е обезсилено като постановено по нередовна искова молба .
Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ,т.3 ГПК , по въпрос : кой е работодател на касаторката като директор на Дом за стари хора (Д.) и Дом за възрастни хора със сетивни нарушения (ДВХСН) – Дома , или [община] ? Според защитата на касаторката , в случая ТР №1/2010г по т.д№1/2010г ОСГК е неприложимо , тъй като се отнася единствено до учебните заведения. Не е налице и условието ръководителят да е назначен в ръководено от него юридическо лице. В случая [община] е юридическото лице , а Д. и ДВХСН – [населено място] не е . Изводът на въззивния съд за недопустимост на обезсиленото решение е в противоречие с определение №1172/2015г по гр.д №3573/2015г ІVг.о на ВКС , съгласно което въззивно решение по аналогичен трудов спор не е допуснато до касационно обжалване. Поради това се сочи и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,предвид неяснота в разпоредбата на чл.18а ал.1 от Закона за социалното подпомагане (З.) и различната практика по нейното прилагане .
Ответникът [община] оспорва касационната жалба и счита, че не е надлежен ответник по иска , както изрично е поддържал и в хода на делото . По поставения правен въпрос изтъква , че същият е бил разрешен от въззивния съд в съответствие , а не в противорачие с ТР №1/2010г по т.д №1/2010г на ОСГК .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
Въпросът , формулиран в изложението е намерил отговор при решаващата дейност на съда с оглед задължението му да следи за допустимостта на обжалваните решения , но този отговор е в съответствие с разясненията , дадени с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г по т.д т.д№1/2010г ОСГК. Посочването на определени в закон или акт на МС длъжности по чл. 61 ал.2 КТ , за които трудовият договор се сключва от горестоящия спрямо работодателя орган , е примерно, както ясно е обозначено в мотивите на Тълкувателното решение. Изведена по тълкувателен път е общата им характеристика , на която длъжността на ищцата отговаря . Въззивният съд е приложил критериите , които сочат пасивно легитимирания работодател и надлежен ответник в трудовия спор, когато трудовият договор с уволнения служител е бил сключен съгласно чл.61, ал.2 КТ.В случая се касае за длъжност ръководител, респ. директор на вид специализирана институция , за която длъжност в закон (чл. 18а ,ал.1 З. ) е предвидено трудовият договор да се сключва с кмета на съответната община. Кметът упражнява контрол , присъщ на вишестоящ орган във връзка с делегираната му от държавата дейност (чл. 18а, ал.2 З.). В конкретния случай се касае за специализирана институция по смисъла на чл.36, ал.3, т.3 ППЗСП,държавна дейност, инансирана от държавния бюджет чрез общинския бюджет. Длъжноста директор/ръководител на Дом за стари хора е предвидена за заемане при работодател , характерът на дейността на който я определя като общинска институция за задоволяване на обществени потребности и кмета на Община – Х. се явява овластен като висшестоящ спрямо работодателя орган на изпълнителната власт, съгласно чл.19 ЗА, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т.е. упражняването на работодателска власт. Това е съдържанието на употребения в чл. 18а З. термин „работодател” Същият израз е употребен в закона и по отношение ръководителите на домовете, при овластяването им да назначават персонала в съответната социална услуга (чл. 18а ,ал.2 З. ) , което не следва да се тълкува като отклонение от уредбата в § 1, т. 1 ДР на Кодекса на Труда при персонифициране на страните в трудовия спор . На следващо място , домовете за стари хора (Д. и ДВХСН) оперират самостоятелно с бюджетни средства и притежават организационна и икономическа обособеност (чл.16 ал.8 З.). Различните социални услуги са обособени в отделни направления със свой ръководител и съгласно закона, кметът на общината сключва трудовия договор с тези ръководители . Предвидена в чл.18а, ал.1 и ал.2 З. хипотеза е такава по чл.61, ал.2 КТ ,трудовият договор за длъжността директор/ръководител е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.1 КТ и съгласно приетото с ТР №1/30.03.2012г. ОСГК на ВКС, надлежният ответник в трудовия спор е Дома за стари хора, а не Общината.
Насочването на иска в трудовия спор срещу лице , което не е работодател , при изложени в исковата молба обстоятелства за правоотношение с работодател ,поставя съда в положение да следи служебно за процесуалните предпоставки и ако по исковете не се сочи ненадлежен ответник, указва се изправянето на тази нередовност , както е посочено и в мотивите на цитираното Тълкувателно решение . Същото разрешение е следвал и въззивмния съд, като е обезсилил първоинстанционното решение (реш. по гр.д№80/2010 ІІІ г.о ,реш. по гр.д № 485/12 ІІІ г.о реш. по гр.д.№810/2009г ІІІг.о , реш по гр.д № 669/2010 ІІІ г.о на ВКС). Основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК не е налице ,тъй къто въззивното решение е съобразено със задължителната тълкувателна практика. Приложеното определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 , с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение , не представлява съдебна практика по поставения въпрос , в него липсва коментар кой е надлежния ответник в трудови спорове между бивш директор на Д. и ДВХСН и работодателя. Съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК липсват , но и въпросът в изложението е намерил разрешение в задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС и обжалваното решение не е в противоречие с тази практика .
Извършени от ответника по касационната жалба разноски се установяват в размер на 500 лева за адвокатска защита,те не подлежат на присъждане, тъй като делото не е приключило.
Предвид горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №338 от 12.10.2016г по гр.дело №572/2016г. на Окръжен съд –Хасково
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .