1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр.София, 21.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1620 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., чрез адв. Р.М., срещу въззивно решение №8/05.01.2015г., постановено по възз.гр.д.№2567/ 2014г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отменено решение №4195/14.08.2014г. по гр.д.№12325/2013г. на РС – Варна и предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК е отхвърлен поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответниците В. С. В. и К. Р. В..
В касационната жалба се поддържат доводи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по следните /уточнени от състава на ВКС/ въпроси: 1/ за приложението на чл.103 ал.2 ЗЗД и предпоставките, при които може да се извърши прихващане между две насрещни еднородни вземания, в случаите, когато едното от тях е погасено по давност; 2/ длъжен ли е съдът при разглеждане на възражение за прихващане да обсъди всички релевантни за съществуването му факти и обстоятелства; 3/ може ли неизправната страна по договора да търси присъждане на неустойка за забавено изпълнение; 4/ допустимо ли е да се претендира неустойка за забава по предварителен договор, при наличие на сключен между страните окончателен договор. Конкретна аргументация, във връзка с поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа.
Ответниците по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, са представили писмен отговор, в който поддържат становище за липса на предпоставки за селектиране на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че страните имат насрещни и еднородни вземания, които се компенсират взаимно. Съгласно сключени между тях предварителен и впоследствие окончателен договор за строителство и продажба на недвижим имот /апартамент/, продавачката – ищца има вземане в размер на сумата 6 000 лв. – остатък от незаплатена продажна цена, чиято изискуемост е настъпила на 06.05.2012г. /след изтичане на 3-дневния срок от уведомяването, че сградата е с разрешение за ползване/. Ответниците имат вземане за неустойка в размер на сумата 7 200 лв., произтичащо от забавено изпълнение на договора за строителство, чиято изискуемост е настъпила на 31.10.2007г. Съдът е приел, че действително, към датата на заявяването му в процеса /с отговора на исковата молба/ вземането за прихващане на ответниците е погасено по давност /на 31.10.2010г./, но тълкувайки разпоредбата на чл.103 ал.2 ЗЗД е достигнал до извод, че в случая прихващането с вземането на ищцата е допустимо да се извърши, тъй като още преди изтичането на давностния срок, условията за компенсация са били налице. В тази връзка е посочено, че в периода 31.10.2007г. – 31.10.2010г. двете насрещни еднородни вземания са съществували едновременно годни за компенсиране – активното вземане /на ответниците/ е било изискуемо, а пасивното /на ищцата/ – изпълняемо. Позовавайки се задължителната съдебна практика, въззивната инстанция е посочила, че разпоредбата на чл.103 ал.2 ЗЗД е приложима и при съдебното прихващане, когато ликвидността на активното вземане се установява с влизане в сила на съдебното решение. В заключение е прието, че вземането на ищцата за остатъка от продажната цена на имота съществува в размера, в който е издадена заповедта по чл.417 ГПК, но тъй като установеното и доказано насрещно вземане на ответниците за забава в изпълнението на договора за строителство е в по-голям размер, то искът е неоснователен поради извършеното прихващане.
При тези решаващи изводи на съда, поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
Първият въпрос в изложението е обусловил правната воля на въззивната инстанция, но същият е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика – т.4 от ТР№1/2013г. на ОСГК и Решение №113/09.07.2013г. по гр.д.№1274/2013г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. По приложението на чл.103 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД и предпоставките, при които може да се извърши прихващане между две насрещни еднородни вземания, в случаите, когато едното от тях е погасено по давност, в цитираната практика е прието, че: изискването на чл. 103 ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши прихващане касае възникването и упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104 ал.1 предл. 1-во ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени.
Възражението за прихващане, заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу предявения иск, е допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва с влизане в сила на решението, установяващо съществуването на вземането и неговата изискуемост. От този момент същото е ликвидно – установено по размер. При направено възражение за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131 – 133 ГПК и да се произнесе, дори и ако то не е ликвидно към този момент – арг. от чл. 298 ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 103 ал. 2 ЗЗД съдебното прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Предявената давност не погасява вземането на кредитора, но тя има правен ефект, че то не може да бъде реализирано по съдебен или принудителен ред. По изключение – съгласно чл. 103 ал. 3 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. Прихващането не настъпва автоматично, по силата на закона, а в резултат на едностранно волеизявление на един от двамата насрещни длъжници, отправено до другия.
Приетото от въззивния съд е в съответствие с цитираното разрешение на въпроса в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационния контрол по първия въпрос в изложението на касаторката.
Останалите три въпроса в изложението не отговарят на общото условие по чл.280 ал.1 ГПК – да са правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда. Безспорно е, че въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, има задължение да обсъди и даде отговор на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване. При изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, да ги оцени и анализира, поотделно и в съвкупност, да направи собствени заключения и изложи мотиви към съдебния си акт. В. съд не се е отклонил от тези си процесуални задължения.
Последните два въпроса в изложението – може ли неизправната страна по договора да търси присъждане на неустойка за забавено изпълнение и допустимо ли е да се претендира такава неустойка по предварителен договор, при наличие на сключен между страните окончателен договор – са фактически, а не правни въпроси. Коя е неизправната страна по един договор и в кои случаи, респ. при какви обстоятелства може да се ангажира отговорността й за заплащане на уговорена неустойка – това са правнорелевантни факти, които във всеки един случай подлежат на конкретно установяване и доказване. Отговорът на тези въпроси касае преценката на доказателствата по делото, направена от съда, която в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8/05.01.2015г., постановено по възз.гр.д.№2567/ 2014г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.