Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 28.11. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.10.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1840 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. П. срещу въззивно решение № 372 от 30.11.2018 г. по възз. гр. д. № 310 /2018 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение на РС Враца по извършване на съдебна делба и вместо него е постановено друго, с което съдът е разпределил по реда на чл.353 ГПК допуснатите до делба недвижими имоти – две жилищни сгради и две стопански постройки в дворно място в [населено място], [община], заедно с идеални части от дворното място и е осъдил всеки един от двамата съделители да заплати на другия парични суми за направени подобрения в съсобствения недвижим имот.
Насрещната страна Й. В. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Производството е във втора фаза на съдебна делба, до делба е допуснато дворно място в [населено място], [община] и постройките в него между двама братя.
Дворното място представлява УПИ, то е неподеляемо, от него не могат да бъдат образувани урегулирани имоти, две от постройките в него отговарят на изискванията за самостоятелни жилища и две постройки са стопански, като ползването им е трайно и безспорно разпределено между двамата братя съделители и всеки един от тях е направил значителни подобрения в ползваните от него постройки. Поради което делбеният имот не следва да се изнася на публична продан.
Искането на съделителя П. В. П. да му бъде възложен целият имот на основание чл.349,ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за това, които съдът е посочил, защото до делба са допуснати две, а не едно самостоятелно жилище и П. В. П. е придобил своя дял от съсобствеността на основание наследство и правни сделки.
По отношение на претенциите за подобрения въззивният съд е приел, че съделителите не са оспорили по вид претендираните подобрения, както и факта, че те са правени със знанието и без противопоставянето на всеки един от тях, а извършването и оценяването им е установено с прието по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните. Въззивният съд е описал извършените работи, квалифицирал е претенциите по чл.30,ал.3 ЗС и е изложил мотиви за тяхната основателност.
В касационната жалба се съдържа позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл.280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят твърди, че решението, с което делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК чрез разпределяне на имотите от съда, е очевидно неправилно, тъй като според заключението на СТЕ дворното място е неподеляемо и квадратурата на присъденото от въззивния съд УПИ на ответника Й. П. с площ 84.62 кв.м. е в грубо нарушение на чл.19 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди също, че решението е очевидно неправилно, тъй като по делото е доказано, че предпоставките за уважаване на претенцията му за възлагане по чл.349,ал.2 ГПК са налице, тъй като е без значение дали той е живял в процесния имот при откриване на наследството и дали притежава друго жилище.
Настоящият състав приема, че предвидената с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Настоящият състав намира за неоснователни изложените от жалбоподателя аргументи за очевидна неправилност поради следното: съдът е извършил делбата по реда на чл.353 ГПК, като е разпределил между двамата съделители допуснатите до делба недвижими имоти – две жилищни постройки в дворно място в [населено място], [община], заедно с две стопански постройки и заедно с идеални части от дворното място (7 /8 ид.ч. за жалбоподателя и 1 /8 ид.ч. за ответника), а не е извършил делба на дворното място, при което да поставя в дял на всеки от съделителите отделен УПИ. На следващо място, съдът не е приел, че претенцията на жалбоподателя П. В. П. е неоснователна поради това, че не е живял в процесния имот при откриване на наследството и поради това, че притежава друго жилище. Както беше посочено за мотивите на въззивния съд, той е приел, че предпоставките за поставяне в дял, които е изброил, не са осъществени, защото до делба са допуснати две, а не едно самостоятелно жилище и защото П. П. е придобил своя дял от съсобствеността на основание наследство и правни сделки, т.е. съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт или смесена, комбинирана съсобственост. Фактическият извод на съда е обоснован и съответства на фактическите твърдения на самият жалбоподател П. П. в исковата му молба, а правният извод на въззивния съд е в съответствие с приетото в т.8 и 9 от ТР № 1 /19.05.2004 г. по гр.д. № 1 /2004 г. на ВКС по приложението на правилото на чл.288,ал.3 от ГПК от 1952 г. (отм.), което е със същото съдържание като правилото на чл.349,ал.2 от ГПК от 2007 г.. В обобщение може да се приеме, че аргументите за очевидна неправилност се основават на твърдения, които не съответстват на приетото от въззивния съд.
В допълнителна молба от 18.03.2019 г. във връзка с доводи, че въззивният съд неправилно не е уважил претенцията му за възлагане на целия допуснат до делба имот с правно основание чл.349,ал.2 ГПК, касационният жалбоподател извежда и следните правни въпроси, уточнени от съда, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване:
Във връзка с довод, че въззивният съд не е съобразил двете приети заключения на СТЕ, че допуснатият до делба процесен урегулиран поземлен имот (дворното място) е неподеляем, жалбоподателят извежда въпроса: Дали въззивният съд, при довод за неприложимост на способа за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, е длъжен служебно да допусне СТЕ със задача да установи дали допуснатият до делба имот е неподеляем?
Въпросът не е обуславящ, тъй като, както твърди самият жалбоподател, по делото са приети две заключения на СТЕ, че допуснатият до делба процесен урегулиран поземлен имот (дворното място) е неподеляем и въззивният съд е приел същия правен извод. Въззивното решение и избраният от въззивния съд способ за извършване на делбата са основани именно на този извод – на всеки един от съделителите е поставена в дял по една жилищна сграда, заедно с идеални части от неподеляемото дворно място, за което е отреден УПИ, в дяла на жалбоподателя са поставени и двете стопански постройки.
Жалбоподателят извежда и въпроса: Дали за да бъде уважена претенция за възлагане на неподеляемия имот с правно основание чл.349,ал.2 ГПК не е достатъчно съделителят, който е предявил искането за възлагане, да е живял в имота към момента на смъртта на един от наследодателите? Жалбоподателят твърди, че по този въпрос е допуснато противоречие с приетото в т.9 от ТР № 1 /19.05.2004 г. по гр.д. № 1 /2004 г. на ВКС и посочени решения по приложение на правилото.
Въпросът е обуславящ, както беше посочено по-горе въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на претенцията за възлагане, които бяха обсъдени във връзка с твърдението за очевидна неправилност. Твърдяното противоречие не е допуснато, тъй като основният мотив на въззивния съд за неоснователност на претенцията за възлагане е, че до делба между двама съделители са допуснати две жилищни сгради (и две стопански постройки) в общо дворно място, а не едно жилище и че от двете жилищни сгради могат да се съставят реални дялове за всеки един от съделителите.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не е осъществено основание по чл.280,ал.2 и ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от производството няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски, представил е списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е уговорил и заплатил 800 лева за процесуално представителство, поради което искането му е основателно и доказано и следва да бъде уважено.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 372 от 30.11.2018 г. по възз. гр. д. № 310 /2018 г. на Врачанския окръжен съд, г.о..
Осъжда П. В. П. да заплати на Й. В. П. сумата 800 (осемстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.