O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 29.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2293 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 2131/28.02.2017 год. на Г. Б. В. и В. А. В., и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. Ек.И. – САК срещу Решение от 22.12.2016 год. по гр.В.д Nо 616/2016 година на Софийския ОС , постановено в производство по спор за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
С посоченото решение , Софийският окръжен съд в правомощията си по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 126 от 20.06.2016 година по гр.д. No 527/2015 год. на РС-Самоков , с което заявеният от Г. Б. В. и В. А. В. на основание чл.124 ал.1 ГПК положителен установителен иска за собственост на недвижим имот- УПИ XII-547 в кв. 22 на [населено място] с площ от 660 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда , е отхвърлен. Решаващият съд е приел, че ответникът Т. А. П., като бивш съсобственик въпреки проведената публична продан през 1995 година е продължила да осъществява фактическа власт с намерение за своене и е придобила същия на основание придобивна давност за времето до предявяване на иска през 2015 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и явно необосновано поради нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по реда на касационното обжалване по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по правните въпроси : 1./за обвързаността на съда при спор за собственост от документа за собственост на ищеца и задължението на съда да провери правата на ищеца в производство по чл. 124 ал.1 ГПК; 2./ за противопоставимостта на постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан през 1995 година като титул за собственост на възражения за придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС; 3./ за възможността едно лице да се позова на вещни права на основание придобивна давност, ако в нотариалното производство е ползвана декларация с невярно съдържание ; 4./ за задължението на решаващия съд да изследва анимуса/ психическото отношение / при владение на имота , когато лицето, което се позовава на придобивна давност , представя в хода на производството доказателства за обикновено управление на недвижимия имот и за допустимостта без да се установи анимуса да се признаят придобити права ;5./ за възможността недвижим имот , предмет на делбен процес завършил с изнасянето на имота на публична продан, да се придобие по давност от страна по делото, получила възлагане , но без да платили сумите за уравнение на дяловете и последвало обезсилване по реда на отменения чл. 288 ал.6 ГПК-52г. / отм./, при знанието , че имотът е собственост на трети лица по силата на извършената публична продан ; 6./ длъжен ли е собственикът на имот, придобит на основание възлагателно постановление от публична продан, да живее постоянно в имота за да не загуби правата си; 7./ за задължението на съда да обсъди по реда на чл. 297 ГПК всички представени по делото писмени доказателства , включително влезли в сила съдебни решение и обсъди конкуриращите права на собственост ? , с довод за противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в посочените решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС, на разясненията по ТР 4/12 год. на ОСГК на ВКС по въпросите за придобивната давност – като основание за допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид необходимостта от произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона.
По делото е постъпил обстоятелствен писмен отговор от ответника по касация Т. П. чрез процесуалния и представител адв. Ю. Д. -АК М. , с който се оспорва както наличието на основание за допускане на касационно обжалване,така и основание за касиране на въззивното решение.Поддържа се , че поставените правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК по естеството си съставляват оплаквания, свързани са с принципни твърдения за нарушения по приложение на закона без отношение към конкретния спор , без обосновка и не на последно място без противоречие дори с сочената съдебна практика по решения на ВКС. Като се поддържа условно и довод , че няма основание за отмяна н обжалваното решение , се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм.ДВ, бр. 86/2017 год./ намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета на спора-положителен установителен иск за собственост на недвижим имот , същата е процесуално допустима.
След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК и като обсъди доводите на страните на база закона , в редакцията му до изменение с ДВ. Бр.86/2017 година , намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване .
Още с разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие , че тълкуването „правния въпрос“ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира като конкретен правен проблем, разгледан от въззивния съд с обжалваното решение в рамките на предмета на спора през въззивната инстанция. При данните по делото без съмнение въпросът за обвързаността на съда при спор за собственост от документа за собственост на ищеца и задължението на съда да провери правата на ищеца в производство по чл. 124 ал.1 ГПК е принципен въпрос по установяване на твърдяното и заявено за защита от съда субективно материално право. Този въпрос обаче не е обуславящ изхода на спора по делото, тъй като не е имало спор , че ищците имат надлежната материално -правна легитимация на собственост по отношение на придобитите от тях вещни права въз основа на представеното от тях Постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот от публична продан от 1995 година. По силата на въведеното от защитата на ответника Т. П. възражение за придобивна давност по чл. 79 ЗС е разширен предмета на спора, а изходът на делото и постановеният отхвърлителен диспозитив е обусловен от приетото за основателно и доказано възражение , което е правоизключващо спрямо заявеното вещно право на ищците.В този смисъл въпросът за противопоставимостта на постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан през 1995 година като титул за собственост на възражения за придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС не може да се приеме , че е разгледан в противоречие с практика на ВКС, обективирана с което и да е друго решения , тъй като по всяко от делата макар и да се касае до един и същ фактически състав/ този на установен титул за собственост на ищците и факти, обосноваващи възражението за придобивна давност / , но при различни установени по конкретно дело факти. В тази насока поставеният въпрос съвпада изцяло с предмета на делото, но е неясно в каква насока е противоречие с цитираната съдебна практика.
Въпросът за възможността едно лице да се позова на вещни права на основание придобивна давност, ако в нотариалното производство е ползвана декларация с невярно съдържание е напълно неотносим към спора за собственост по делото , тъй като дали в нотариалното производство/ а по делото са налице данни , че ответникът Т. П. се е снабдила с няколко констативни нотариални акта и не е ясно за кое нотариално производство е поставения въпрос и кой е документът, за който се поддържа , че е с невярно съдържание и този факт установен ли е по надлежния ред / дали са признати или не вещни права не е от значение за вещното право, доколкото констативния нотариален акт е оспорен от гл.т. на придобити права и съществуващото задължението в хода на делото страната , която твърди да е придобила правото на собственост чрез фактическа власт и своене на чужд недвижим имот , да установи при условията на пълно и главно доказване фактите покриващи фактическия състав на законовата разпоредба. При данните по делото , че решаващият съд прави самостоятелен анализ на факти и закон , не може да се приеме , че поставеният въпрос за задължението на решаващия съд да изследва анимуса/ психическото отношение / при владение на имота , когато лицето, което се позовава на придобивна давност , представя в хода на производството доказателства за обикновено управление на недвижимия имот и за допустимостта без да се установи анимуса да се признаят придобити права изисква ново тълкуване или е в противоречие със задължителната съдебна практика относно правомощията на въззивния съд при формиране на вътрешното убеждения на съда при решаване на делото от въззивната инстанция. Доколкото данните по делото не дават основание за извод , че е налице отклонение от заложените принципни постановки на ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС , то всяко позоваване на несъблюдаването им , съставлява допуснато процесуално нарушение , което може да бъде разгледано и обсъдено от касационния съд само и ако касационното обжалване е допуснато.
Въпросът за възможността недвижим имот , предмет на делбен процес завършил с изнасянето на имота на публична продан, да се придобие по давност от страна по делото, получила възлагане , но без да платили сумите за уравнение на дяловете и последвало обезсилване по реда на отменения чл. 288 ал.6 ГПК / отм./, при знанието , че имотът е собственост на трети лица по силата на извършената публична продан, включва изцяло спорния предмет пред въззивния съд и е разрешен от същия в полза на ответника, след като е прието, че знанието на Т. П. като съделител, че имотът в който същата е имала права на съсобственик, е изнесен в рамките на делбен процес на публична продан , не изключва възможността да го придобие на основание чл. 79 ал.1 ЗС доколкото са установени факти че е изпълнен изцяло фактическия състав на закона. Поддържаната теза , че е налице противоречие с ТР 4/12 година на ОСГК на ВКС по въпросите на придобивната давност не намира опора в данните по делото, поради което и не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване.
Въпросът длъжен ли е собственикът на имот, придобит на основание възлагателно постановление от публична продан, да живее постоянно в имота за да не загуби правата си е фактически въпрос и не попада в категорията правни въпроси визирани в чл. 280 ал.1 Г-ПК.
Изведеният въпрос за задължението на съда да обсъди по реда на чл. 297 ГПК всички представени по делото писмени доказателства , включително влезли в сила съдебни решение и обсъди конкуриращите права на собственост ? не е произнесен в противоречие с ясния и точно смисъл на закона , след като решаващият съд е обсъдил надлежно всички решения извършване на делбата и обезсилване по реда на отменения чл. 288 ал.6 ГПК/1952 год. до изм. с ДВ. бр.124/97 год. , произнесени в рамките на делбения процес , завършил с решение за изнасяне имота на публична продан, поради което и не може да обуслови допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По искането на ответника Т. А. П. за разноски. Като констатира , че искането е направено в срока за отговор на касационната жалба ,но не е представен по делото цитирания в Списъка за Договор за правна защита и съдействие / без номер/ от дата 12.04.2016 година , настоящият съдебен състав на ВКС намира , че искането не може да бъде уважено, съгласно приетите тези по ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС по въпросите за разноските .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 2131/28.02.2017 год. на Г. Б. В. и В. А. В., и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. Ек.И. – САК срещу Решение от 22.12.2016 год. по гр.В.д Nо 616/2016 година на Софийския ОС , постановено в производство по спор за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация Т. А. П. за присъждане на разноски за касационното производство като недоказано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :