О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 29 април 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1406 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], приподписана от адв.К., срещу решение от 24.09.2012г., постановено по в.гр.д.№270/2012г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 08.05.2012г. по гр.д.№4283/2011г. на Ямболски районен съд за уважаване на предявените от С. Н. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Н. И., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Н. И. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №539/25.11.2011г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работа; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер автоматизация” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради неспазена предварителна закрила по чл.333, ал.3 КТ – преди уволнението на служителя, който е член на синдикалното ръководство, не е поискано предварително съгласие за уволнението от синдикалния орган, поради което и на основание чл.344, ал.3 КТ искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е уважен само на това основание без да се разглежда трудовия спор по същество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставя въпрос: „относно момента на попадане под защитата по чл.333, ал.3 КТ на синдикалните дейци”. Касаторът не сочи практика на ВКС, в противоречие с която счита, че е постановено въззивното решение, поради което не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно, въззивното решение не е в противоречие, а е в съответствие с практиката на ВКС, която приема, че закрилата важи докато работниците и служителите заемат съответната синдикална длъжност и 6 месеца след освобождаването им /р.№973 – 2001 – ВКС, ІІІг.о./ и че закрилата на членовете на синдикалното ръководство в предприятието важи за синдикалните организации, независимо от това дали работодателят е знаел или не за съществуването на съответната синдикална организация /р.№903 – 2000 – ВКС, ІІІг.о./. Поради наличието на посочената съдебна практика, която не се нуждае от промяна, не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси: „от кой момент синдикалните дейци се ползват със защита по чл.333, ал.3 КТ – от момента на създаване на секцията или от момента на уведомяването на управителя на работодателя” и останалите поставени въпроси във връзка с установяване момента на уведомяването на работодателя.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПк на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 270лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.09.2012г., постановено по в.гр.д.№270/2012г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на С. Н. И. с [ЕГН] сумата 270лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: