1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
[населено място], 03.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4218/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК ,във вр. §74 от ПЗР на ГПК(ДВ бр.86/2017г).
Образувано е по касационна жалба на И. К. А.,чрез адв Б.Т. срещу решение №982 от от 28.04.2017г по в.гр.дело № 5196/2016г на Софийски апелативен съд , с което с което в една част, до размера на присъдените от първоинстанционния съд 30123 лв. е потвърдено решение №5219/22.06.2016г на Софийски градски съд , уважил иск на С. А. А. за връщане на дадени от нея на неосъществено основание суми на ответника квалифициран по чл. 59 ЗЗД , като на основание чл. 55,ал.1 пред 2 ЗЗД, въззивният съд е присъдил допълнително сумата 6000 лева и сумата 9879лв на основание чл. 59 ЗЗД ,в съответствие с което е уважен и иска по чл. 86 ЗЗД, допълнително за сумата 701 лева лихва за забава .Ответникът е оспорил основанието на иска до размера на сумата 6000 лева,а по отношение на остатъка е направил възражение за прихващания със свои вземания произтичащи от различни обстоятелства и основания. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника по основанието на иска за сума от 6000 лева , преведени му по банков път от ищцата на 17.01.2013г с превод на обща сума 14 000 лева , намерил е за частично основателно възражението на настоящия касатор за прихващане на 2402лв. – за половината от тази сума на основание чл. 59 ЗЗД , а възражениението за прихващане със сумите 6000 лева – платен авансово наем на жилище и 5081 лв по договор за ремонт на същото жилище с дадените му средства , е приел за неоснователно, тъй като ответникът не е имал мандат, възлагане от ищцата да сключи тези договори и разходите по тях не следва да се възлагат на последната. Отхвърлено е възражение за прихващане със суми от 4000 лв и 1000 лв ,за които ответникът е твърдял , че е предал на ищцата,негова майка , за цели свързани с нейното здраве или други лични нужди , но не е доказал това плащане За основателно е прието възражението му за прихващане със сумата 2000 лв , като от общо получена от ответника сума от 49 203,50 лв въззивният съд е приел ,че същият дължи връщане на сума от 46 002,50 лв. ,за част от която(6000лв) е приел основание по чл. 55,ал.1 ЗЗД , а за разликата е посочил правно основание чл. 59 ЗЗД.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос за невъзможноста да се игнорира от съда направено от ищеца признание на конкретен юридически факт,съответно съдът допуска съществено процесуално нарушение ,като не го обсъди. Противоречието е с реш. № 980/2009г по гр.д №3718/2008 ІІІ г.о ,реш №209/2014г по гр.д №212/14 І г.о, реш. № 202 от 2010г по гр.д № 2/2009г І г.о , тъй като в случая въввивният съд не е отдал значение на признанието на ищцата в исковата молба ,че сумата 14 000 лв, преведена по банков път на ответника по делото с цел закупуване на жилище за нея ,са били „общи спестявания с нейния съпруг” ,като от доказателствата се установява,че нейни лични спестявания са били 8000 лв , а 6000 лв са от личнен влог на нейния съпруг.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се сочи по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд при извършване на изменение на правната квалификация на иска. Изменение съдът е извършил в частта по иска за „връщане” на сумата от 6000 лв , преведена на 17.01.2013г по банков път,без това да съответства на указанието в т.2 от ТР №1/2013г ОСГТК, тъй като не са дадани служебно указания за подлежащите на доказване факти и съответните доказателства.
С изтъкване на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поставя въпрос има ли обогатяване на едно лице , изразяващо се в спестяване на разходи за наем ,консумативи и пр. ,сочи се съдебна практика на въззивни съдилища (реш. №102/2008 на БОС , реш. № 122/2008 БАС) , според която в този случай има неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД ,което е в противоречи с изводите на въззивния съд ,че възраженията за прихващане за платен от ответника наем и ремонтни дейност за жилищния имот , ползван от майка му (ищцата) след м. август на 2013г са неоснователни В тази връзка се поставя и въпрос обвързан ли е съда с правилната квалификация, дадена от ответника на възраженията му за прихващане , като се сочи ,че въпроса не е налице установена съдебна практика , основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
Постъпил е писмен отговор от ответницата по жалбата С. А.. Не са налице основанията , изтъквани в изложението .по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поставя несъществен въпрос , който не е включмен в предмета на спора Не се поставя и въпрос , противоречиво решаван от съдилищата .
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
В изложението , при обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК на въпрос за „невъзможността да се игнорира направено от ищеца признание на конкретен юридически факт”, защитата игнорира решаващите съображения съда,поради които е отхвърлено възражението на ответника по основанието на иска за връщане на даденото (чл. 55 ал.1 ЗЗД), в частта за сумата 6000лева по извършения от ищцата банков превод на общо 14 000 лева, доколкото въпросните 6000 лева са били средства от влог на нейния съпруг и ищцата сама е изтъкнала този факт ,за който са налице и писмени доказателства. Ищцата е действала с пълномощно ,като на 17.01.2013г с три транзакции в Банка Д. първо е прехвърлила наличността от влога на съпруга си по своя сметка , след което цялата наличност е превела по сметка на ответника,неин син, като съдът е приел за установено основанието за превода : ответникът да капарира жилище,което да се закупи за нея в [населено място]) .Относно релевантността на фактите по основанието на иска, в случая чл. 55, ал.1 предл. второ ЗЗД въззивният съд е изтъкнал ,че за да реализира правото да иска връщане изцяло до размера на полученото , ищецът по този иск не следва да установява че паричните средства му принадлежат,собствеността на даденото не е елемент от фактическия състав. Основание да задържи сумата 6000лв с оглед основанието , на което я получава- за закупуване на жилище на ответницата, ответникът не е изтъкнал,оспорвал е нейното право да иска връщане на даденото за суми , които не били нейни.
Поради това в случая не се касае за признание на неизгоден за страната факт, което съдът е следвало да обсъди решаващо съгласно чл. 175 ГПК и не е направил ,а за факт , който не е от решаващо значение.Не се касае и за „противоречие”в ищцовите твърдения. Съответно, не е налице противоречие с изтъкнатата практика на ВКС по въпроса (реш. № 980/2009г по гр.д №3718/2008 ІІІ г.о ,реш №209/2014г по гр.д №212/14 І г.о, реш. № 202 от 2010г по гр.д № 2/2009г І г.о )
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд при извършване от него на изменение на квалификацията на иска,неточно дадена от първоинстанционния съд. Соченото противоречие с т.2 от ТР №1/2013г ОСГТК не е налице. Липсата на служебни указания от въззивния съд в изтъкнатия смисъл е критерии за противоречие с тълкувателната практика в решение ТР №1/2013г ОСГТК в някои , а не във всички случаи на изменена квалификация , с оглед разясненото в мотивите на Тълкувателното решение . В случая по настоящето дело въззивният съд дал съответна на обстоятелствата по иска квалификация чл. 55, ал.1 предл второ ЗЗД в тази част ,при неточно и общо посочен от първоинстанционния съд чл. 59 ЗЗД по иска, независимо че първоинстанционният съд го е определил като иск за „връщане на горните суми” и не е имало факти извън вече заявените и съответно указани по спора,за които обстоятелства въззивният съд на свой ред да е длъжен да даде указания за възможността да се ангажират доказателства, или възможност да се съберат поискани .Фактическите обстоятелства, на които ищцата е основала иска , а ответникът е основавал своето възражение за тази част от вземането ,не са били спорни.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по формулираните два въпроса, за които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т 3 ГПК. Когато следва да се произнесе по възражението за прихващане съдът го разглежда на предявеното основание, кото го свърже с обстоятелствата, на които ответникът го е основал и този въпрос е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС. В частност възражението по делото , че с част от парите , които е получил от ищцата за друга цел (преведени по банков път, за закупуване на жилище), ответникът по нейно желание и нареждане е наел за нея жилището,което е предплатил авансово за една година в размер на 6000лева и е възложил извършването на ремонт в същото за 5081лв. , е възражение , основаващо се на изпълнение на договор за поръчка (мандат), както е възприето и произнесено от въззивния съд. Възражението за прихващане на това основание е отхвърлено, тъй като ответникът не е установил мандат за своите действия по разходване на получените от ищцата средства, които не оспорва ,че е получил за да се закупи жилище на своята майка .Съображенията, основаващи се на спестени разходи за наем за нея като елемент от установяване на обстоятелствата при неоснователно обогатяване (иск по чл. 59 ЗЗД) , нямат отношение към решаващите съображения на съда по делото , по решаващ за изхода на спора въпрос . Причина затова са релевантните факти по основанието на възражението, въведени като негово основание. Поставеният въпрос би отговорил на критерия за допускане до касационно обжалване в друг случай , ако ответникът твърдеше да е разходвал свои, а не чужди средства, в управление на работа в интерес на ищцата , която работа не му е възлагана и че при сключването на двата договора – за наем и за ремонт е действал при условията на чл.60-61 ЗЗД.
Поради това с въпроса по т.”в” от изложението, дали съдът е обвързан от праваната квалификация ,или е обвързан от фактическите обстоятелства , представляващи основанието на едно възражение за прихващане , както и с въпроса за обвързаността на съда от фактическите обстоятелства ,представляващи основанието на едно възражение за прихващане по същия начин , по който в съдебната практика на ВКС е установена обвързаността на съда от предявеното основание на иска , по който въпрос се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , не е отговорено на общия селективен критерии съгласно ТР № 1/2009г ОСГТК и отговорът на въпросите няма да доведе до други решаващи изводи по делото.
Воден от горното ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №982 от от 28.04.2017г по в.гр.дело № 5196/2016г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .