О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 07.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1639/2011 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
В. С. К. от [населено място] е подал касационна жалба против решение на Русенския окръжен съд по гр. д. № 702/2011 год., приложил е изложение на основания за допускане на касационно обжалване, извадка от тълкувателно решение и решения на състави на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна.
След проверка Върховният касационен съд установи следното:
Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 19. 8. 2011 г. е потвърдил решението на Русенския районен съд по гр. д. № 11885/2010 г., с което са отхвърлени исковете на В. К. против [фирма], предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението му със заповед от 25. 10. 2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел Енергетичен„ и за обезщетение за оставане без работа в срок от 6 месеца поради незаконно уволнение в размер на сумата 7320 лв.. Съдът е приел, че заеманата от К. длъжност „Ръководител отдел Енергетичен” е ръководна и прекратяването на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ е съобразено със закона.
Искането на жалбоподателя за допускане. на касация на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Твърди се, че в атакуваното решение липсват мотиви, това е в противоречие с практиката на ВКС – т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдението е несъстоятелно, тъй-като въззивният съд изрично е посочил в мотивите на решението си, че спорният въпрос по делото е дали длъжността на К. е ръководна по смисъла на закона и по този въпрос е изложил конкретни съображения, като се е позовал на структурната подчиненост на длъжността, естеството на работата с оглед предмета на дейност на дружеството, на длъжностната характеристика и константната практика на ВКС. При това положение няма основание да се счита, че произнасянето на въззивния съд относно ръководния характер на длъжността, от която е уволнен жалбоподателя, е в противоречие с практиката на други съдилища – приложените решения на състави на ВКС, което да бъде основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решенията на другите съдилища са обусловени от конкретни казуси, тъй-като се касае за уволнения на други лица, заемащи длъжности, различни от тази на жалбоподателя и в други стопански дейности, поради което не може да става приравняване и буквално възприемане на квалификациите, дадени от другите съдилища. Същественото е, че в случая Русенският окръжен съд е приложил подхода, установен от закона и практиката на съдилищата за оценка на ръководния характер на длъжността с оглед значението й за ръководството на трудовия процес.
Няма обосновка на искането за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19. 8. 2011 г. по гр. д. № 702/2011 г. на Русенския окръжен съд по жалбата на В. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: