О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 09.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3865/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 139 от 27.04.2015г. по гр.д.№ 145/2015г. на Пернишки окръжен съд, постановено в производство по допускане на делбата, е определено, че квотите на страните Д. Н. К. и А. Н. И. в съсобствения им имот, съставляващ един апартамент в [населено място], са съответно 157/ 168 ид.ч. за А. И. и 11/168 ид.ч. за Д. К., като в полза на А. И. е отчетено, че част от апартамента е придобита по време на брака с нейни лични средства- т.е. признато е наличието на частична трансформация по чл.23, ал.2 СК.
С. Д. Н. К. обжалва въззивното решение в частта относно размера на определените дялове, като счита, че и той е вложил лични средства в размер на 13 000 лв., които следва да се отчетат при определяне на квотите. Развива доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото във връзка с наличието на негов личен спестовен влог и тегленето на суми към датата на закупуване на апартамента. Твърди че е допуснато и нарушение на материалния закон -§ 4, ал.1 от действащия СК, който ако се приложи, водел до извода, че спестовният влог на името на съпруга не е СИО, а негово лично имущество и следва да се съобрази при определяне на квотите.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, които са от значение за спора, а също и доводите на страните и да изложи мотиви по тях, както и да направи задълбочен анализ на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. По този въпрос решението на въззивния съд било в противоречие с представената съдебна практика на отделни състави на ВКС- р.931-2008-ІІІ, р.1073-2008- ІV, р. 1116/2008-V .
Поставя се и материалноправен въпрос- следвало ли е съдът да приложи разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР СК с оглед на обстоятелството, че производството по съдебната делба в настоящия казус е такова, уреждащо имуществените отношения между бивши съпрузи. В тази част се твърди противоречие с р.№ 133/2011 г., ІV г.о.
Ответникът А. Н. И. оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, като Д. Н. К. е подал искова молба за подялба на един апартамент в [населено място], придобит по време на брака, при равни дялове. Ответницата А. Н. И. е противопоставила възражение за наличието на частична трансформация на лично имущество, тъй като при закупуване на апартамента е вложила лични средства в размер на 36500 лв. С оглед на представените доказателства съдът приел, че сумата произхожда от продажбата на личен на съпругата имот, с оглед на което й определил дял в размер на 39 250/ 42000 ид. ч./ или 157/ 168 ид.ч./, а за Д. К.- 2750/42 000 ид.ч., равняващи се на 11/168 ид.ч. Досежно твърдяния от последния личен принос от 13 000 лв. съдът е изяснил, че се касае за изтеглен от касатора кредит и прехвърлен на неговия личен спестовен влог, като липсват доказателства, че със сумата 9000 лв., изтеглена от този влог, е платена част от цената на закупения апартамент. За останалата сума от 5500 лв. е прието, че са общи средства на двамата съпрузи и са дадени за закупуване на валута, за да се плати капаро за сделката.
При тези данни и така изложените решаващи съображения на въззивния съд следва да се приеме, че и по двата поставени от касатора въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При постановяване на решението съдът трябва да обсъди всички доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните и да мотивира фактическите и правни изводи, до които е достигнал, което е общозадължителна практика и съдилищата следва да се съобразяват с нея. В настоящия случай обаче въззивното решение не противоречи на тази практика, тъй като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с твърдението за частична трансформация, която като хипотеза е била уредена както в чл.21, ал.2 от СК от 1985 г., така и в чл.23, ал.2 от действащия СК, а е признавана от съдебната практика и при действието на СК от 1968 г. съгласно ППВС № 5/ 72г. Относно вложените при придобиване на апартамента суми от продажбата на личен имот на съпругата, по делото не е имало спор, а за сумата 9000 лв., претендирана като личен принос на съпруга, са изложени обосновани съображения, че няма доказателства тя е да е използвана за същата цел.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения материалноправен въпрос, свързан с позоваване на действието на §4 ,ал.1 от ПЗР на СК от 2009 г. Разпоредба гласи, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузи по заварени бракове. По отношение на вземанията от парични влогове установеният с действащия Семеен кодекс режим на имуществени отношения предвижда, че те са лично имущество на съпруга- титуляр, за разлика от режима по отменения Семеен кодекс, който ги включваше в съпружеската имуществена общност. Следователно новият СК преурежда в тази част отношенията между съпрузите, като от общи влоговете стават лични на съпруга- титуляр. Този режим обаче следва да се отнесе само към онези влогове по заварените бракове, които са в наличност, т.е. влоговете също трябва да са заварени. Отношенията във връзка с парични влогове, които са ликвидирани /средствата по които са изтеглени/ преди прекратяването на брака и при действието на СК от 1985 г., се регламентират от разпоредбата на чл. 19 от отменения СК, а не от чл. 30 от новия СК, т.е. следва да се счита, че влогът е бил общ, а не лично имущество. В този смисъл има и задължителна практика на ВКС- решение № 427 от 3.04.2013 г. по гр. д. № 1244/2011 г., IV г. о. В същия смисъл е и практиката по отменените аналогични преходни разпоредби от СК от 1985г. и СК от 1968 г., като напр. решение № 284 от 4.04.1997 г. по гр. д. № 10/1997 г., I г. о., решение № 904 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., I г. о., решение № 462 от 14.09.2010 г. по гр. д. № 823/2009 г., I г. о. и др.
Посочената съдебна практика е относима и към настоящия казус, тъй като влогът е ликвидиран през 2007 г. преди влизането в сила на новия Семеен кодекс от 2009 г. Въззивното решение не противоречи на тази практика, поради което и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Цитираното от касатора решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1700/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е постановено по друг спор- за прекратяване по време на брака на съпружеската имуществена общност на основание чл.27, ал.2 СК, поради което то не може да послужи като основание за допускане на обжалването.
В настоящия случай освен това поставеният въпрос не е бил определящ за изхода на спора. Въззивният съд въобще не е изложил съображения по приложението на §4, ал.1 СК. Освен това въпросът би имал значение само ако съдът беше приел, че сумата 9000 лв., изтеглена от влога на касатора, е използвана за заплащане на апартамента. В случая съдът е стигнал до
друг фактически извод, а именно че сумата не е предоставена за закупуване на апартамента, поради което по конкретния спор е без значение дали тази сума ще се третира като общо имущество на съпрузите / по режима според СК от 1985г./, или като лично такова на касатора, според сега действащия СК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ Д. касационно обжалване на решение № 139 от 27.04.2015 г. по гр.д.№ 145/2015 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. К. да заплати на А. Н. И. разноски по делото за касационното производство в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: