Определение №542 от по гр. дело №1842/1842 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 542
 
София, 16.06.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                     БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1842 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Х. К. против решение от 05.08.2009г., постановено по гр.д. № 174/2008г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 05.11.20007г. по гр.д. № 10905/2006г. на Софийски РС. С последното са отхвърлени исковете, предявени от касаторката против В. Т. Ч. и С. Д. П. по чл. 26, ал.1 пр. 1 и 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради липса на предмет и съгласие на договорите, оформени с н.а. № 108,т.І/2001г. на нотариус с рег. № 350 и н.а. № 100,т.ІІ/2004г. на нотариус с рег. № 262 и иска с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на 1/3 ид.ч. от ателие, находящо се на третия етаж в сградата, находяща се в гр. С. кв.“О” ул. Цветан Т. ” № 22 с площ 53,50 кв.м., състоящо се от предверие, стая за почивка, приемна, фото-атилие, склад, кухня-чайна, тъмна стая и баня с тоалетна заедно с 1/3 от общите части на сградата, построена в УПИ ХІІ878 от кв. 55.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 56, ал.3 от ЗТСУ, чл. 38, ал.2 от ЗС и чл. 108 от ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата и формиране на вътрешното убеждение от тях и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани ясно въпросите, а се изхожда от спецификата на казуса. От изложеното може да се конкретизират следните въпроси: 1.може ли по общо съгласие на етажните собственици да се промени предназначението на обща част по предназначение, каквато е тавана и от него да се оформи самостоятелен обект на собственост, каквото е ателието, 2.необходимо ли е в този случай за извършване на строителните работи по промяна на предназначението съгласието на етажните собственици – то вътрешно преустройство ли е, или се прилагат правилата на надстрояване. Твърди се, че по тези въпроси, въззивното решение противоречи с Р № 489/14.07.1986г. по гр.д. № 295/86,ІV гр.о., Р № 959/26.12.1986гг. по гр.д. № 569/86г. Р № 1700/14.12.2000г. по гр.д. № 733/2000г. Р № 590 от 11.09.1990г. по гр.д. № 978/1990г.ІІ гр.о., Р № 1135/08.06.1961г. по гр.д. № 3* гр.о., Р № 2048-95-ІV, Р № 2463/19.01.2001г. по гр.д. № 613/2002г.ІV гр.о. По тези въпроси се позовава на наличие на противоречие в практиката основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК По въпроса за приложението на чл. 188 от ГПК /отм/, който касатора счита за нарушен, се позовава на ТР № 1/17.07.2001г., основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. И по трите въпроса, счита, че тъй като правото на собственост е уредено в Конституцията, то поставените въпроси са значими, поради което следва решението да се допусне до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като прави довод, че касаторът изхожда от невярна фактическа обстановка, която съдът е възприел правилно въз основа на писмените доказателства и кореспондирашите им свидетелски показания на св. Р. Счита, че чл. 56, ал.3 от ЗТСУ /отм/ е неприложим, не е поставен въпроса за съотношението между тази разпоредба и ал.5 от същия закон.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че сградата е построена в собственото им дворно место от Т. П. А. и съпругата му С. К. А. , починали съответно на 14.03.2006г. и 20.11.1999г. С факта на дарение на втория етаж, заедно със средното мазе, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/5 ид.ч. от дворното место на сина си Д. с н.а. № 105/1973г. е възникнала етажна собственост. При сключване на тази сделка изрично е изключен от прехвърлителния й ефект тавана. Съдът е приел, че собствениците на цялата сграда, при учредяване на етажна собственост могат да изключат от обсега на общите части тавана и да го запазят за себе си щом към прехвърления обект се придава складово помещение, а тавана е с достатъчна височина, стени с прозорци в две от помещенията, санитарен възел и нормален достъп от стълбището на сградата. За този извод, съдът се е позовал на обяснителната записка към проекта, който е официален документ и показанията на св. Р. По молба на Т. А. и със съгласие на етажния собственик Д. Т. А. е одобрен архитектурен проект и е издадено въз основа на него строително разрешение през 1994г. за преустройство на тавана във фото ателие, което е било в съответствие с предвидената възможност по чл. 63, ал.1 от Наредба № 5/ДВ бр. 69/1977г./. Преустройството е реализирано и с това е променено предназначението на общите части по предназначение, като по волята на етажните собственици, за която не е необходима специална форма на изразяване е преустроено ателие, съставляващо самостоятелен обект на собственост. Съдът се е позовал на ТР № 34/15.08.1983г. С н.а.42 от 19.04.1994г. Трайко и С. А. даряват дъщеря си В. Ч. с първия етаж, ъгловото мазе и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Съдът е приел, че към този момент поради това, че тавана е възникнал като самостоятелен обект на правото на собственост с 1/3 ид.ч. от общите части, преобредателката не е придобила част от него, т.е. прехвърлената 1/3 ид.ч. от общите части не включва тавана, поради което и при последващото прехвърляне с н.а. № 91,т. ІА, рег. № 1124/20.07.2000г. на същия етаж на ищцата П, тя не е придобила идеална част от тавана. От преустроеното в таванския етаж ателие, В. Ч. е дарила на баща Т придобитата по наследство от майка й 1/6 ид.ч. с н.а. № 108/05.07.2001г. той е признат за собственик на 5/6 ид.ч. от ателието на основание прекратена съпружеска общност, наследство и дарение с н.а. № 112,т.І06.07.2001г. и с н.а. № 100,т.ІІ от 09.07.2004г. прехвърля 5/6 ид.ч. на дъщеря си В. Ч. срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е приел, че сделките, оформени с с н.а. № 108/05.07.2001г и н.а. 100,т.ІІ от 09.07.2004г. не са нищожни поради невъзможен предмет, тъй като ателието е оформено като самостоятелен обект на собственост в съответствие със строителните правила и норми и при спазване на изискването за одобряване на архитектурен проект и строително разрешение при извършване на вътрешно преустройство, съгласно чл. 56, ал.5 от ЗТСУ /отм:/, а не е било необходимо съгласие на етажните собственици по чл. 56, ал.3 от ЗТСУ /отм/
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите в изложението към касационната жалба правни въпроси са 1.може ли по общо съгласие на етажните собственици да се промени предназначението на обща част по предназначение, каквато е тавана и от него да се оформи самостоятелен обект на собственост, каквото е ателието и 2.необходимо ли е в този случай за извършване на строителните работи по промяна на предназначението съгласието на етажните собственици – то вътрешно преустройство ли е, или се прилагат правилата на надстрояване. Въззивният съд се е съобразил със съществуващата задължителна съдебна практика – ТР № 34/1983г. В съответствие с т. 2 от същото, съдът е приел, че таванът е бил обща част по предназначение, тъй като е имал нужната височина, пространство, обем и нормален достъп от стълба, сервизно помещение и може да промени предназначението си след. преустройство и да се изгради на отделен обект. За промяна на предназначението се изисква съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване преустройството. За това съгласие не е необходима специална форма, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗС, а за преустройството е необходим само одобрен архитектурен проект и строително разрешение. Цитираните от касатора решения по този въпрос са неотносими към фактическата обстановка, установена по настоящия казус.. Р № 489/14.07.1986г. по гр.д. № 295/86,ІV гр.о. урежда невъзможността да се учреди право на строеж за изграден вече обект, а по делото няма изобщо надстрояване и учредяване на право на строеж. Поради същата причина е неотносимо и Р № 959/26.12.1986гг. по гр.д. № 569/86г. Решение № 1700/14.12.2000г. по гр.д. № 733/2000г. и Р № 590 от 11.09.1990г. по гр.д. № 978/1990г.ІІ гр.о. повтарят разрешението, дадено в ТР № 34/1983г., с което въззивният съд се е съобразил, При оформяне на таванския етаж в ателие, етажните собственици са се съобразили с изискването да се преразпределят припадащите се части от общите части на сградата към всеки от трите етажа – по 1/3 ид.ч.. Въззивният съд се е съобразил с това и то не противоречи на Р № 1135/08.06.1961г. по гр.д. № 3* гр.о. Цитираното ТР от 1983г. е обобщило практиката до издаването му. Р № 2* касае разрешаването на спор за ползването на общи части, какъвто не е предметът на спора по настоящото дело. В Р № 2463/19.01.2001г. по гр.д. № 613/2002г.ІV гр.о. е прието, че складовите помещения – изби и тавани следват правото на собственост на жилището, но този въпрос не е предмет на спор по настоящото дело, тъй като и след запазването на правото на собственост върху тавана при прехвърлянето през 1973г. за втория етаж е имало избено помещение, а правото на собственост върху тавана е запазено от собствениците на останалата част на сградата. Към този момент те притежават жилището на първия етаж и могат да си запазят правото на собственост и върху тавана.
По въпроса за преценката на доказателствата и дали са нарушени правилата на логиката при формиране на вътрешното убеждение, следва да се посочи, че съдът се е мотивирал при формиране на изводите си. Позовал се е на писмените доказателства и на кореспондиращите им гласни доказателства и не е нарушил изискването на чл. 188 от ГПК /отм/ и практиката по приложението му. В този смисъл позоваването на ТР № 1/17.07.2001г. не кореспондира на мотивите на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.08.2009г., постановено по гр.д. № 174/2008г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от П. Х. К.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top