О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр.София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 707 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „З” срещу решение от 12.01.2010 г. по гр.д. № 9315/2009г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 20.05.2008 г. по гр.д. № 1776/2007 г., на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. М. М. срещу ДФ „З” да се признае за установено между страните, че договор за предоставяне на целева финансова линия – изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница и ечемик за реколта 2001 г. от 18.09.2000 г., както и договорза предоставяне на целева финансова линия – включваща субсидия – семена за семепроизводство и масов посев на пшеница за хляб, реколта 2001 г., от 18.09.2000 г. са неистински документи, на основание чл.97, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (отм.).
Ответникът по касационната жалба М. М. М. не е подал писмен отговор и не взема становище.
Въззивният съд е приел, че предявените установителни искове са допустими, тъй като срещу ищеца е образувано изпълнително производство за принудително възстановяване на предоставената субсидия. Съдът е възприел доводите на ищеца, че сключените договори с ДФ „З” са неавтентични, тъй като не са подписани от него. Възраженията на процесуалния представител на ответната страна, че договорите съдържат всички лични данни на ищеца и са реализирани, са отхвърлени като неоснователни. Съобразявайки заключението на вещото лице, решаващият състав е приел, че двата договора не са подписани от лицето посочено като земеделски производител, от чието име изхождат и е признал за установено, документите са неистински.
Касационната жалба на ДФ „З” срещу решението по гр.д. № 9315/2009г. на Софийски градски съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното към жалбата изложение касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по делото, а единствено е изложил съображения за неправилна преценка на въззивния съд при посочване на правна квалификация на предявените искове и събраните по делото доказателства, като твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалавен по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в представеното към касационната жалба изложение касаторът е посочил съображения, които по своето съдържание представляват доводи за нарушаване на материалния и процесуалния закон. Правораздавателна дейност на касационната инстанция е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, но във връзка с необходимостта да се разрешат поставените правно значими за конкретното дело материалноправни или процесуалноправни въпроси. Касаторът в случая не е изпълнил изискванията на закона да посочи конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да обосновава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като правната възможност да се установи неистинността на един документ и правните последици от установяването му по съдебен ред са установени от самия закон и не налагат самостоятелно тълкуване (чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД). За да възникне договорната отговорност е необходимо по несъмен начин да се установи валидно сключен договор и виновното неизпълнение на едната страна да е основание за насрещното ликвидно и изискуемо вземане, което може да се реализира принудително. В случая, правната възможност на едната страна да иска принудително изпълнение на своето вземане е обвързана от валидността на облигационната връзка и истинността на сключените договори. В този смисъл, посочените в изложението доводи за валидността на облигационното правоотношение и конкретната преценка на решаващия състав при доказването на релевантни за изхода на правния спор факти във връзка с истинността на документите не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Повдигнатият процесуалноправен въпрос ще има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.01.2010 г. по гр.д. № 9315/2009г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.