О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр.София, 05.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 417/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №182 от 21.07.2008г., постановено по гр.дело № 1006/2007г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №99 от 27.07.2007г. по т.дело № 505/2006г. на С. окръжен съд, с което касаторът “Н” Е. е осъден да заплати на “Превенция-2. –Медицински център доболнична медицинска помощ” ООД сумата от 12 120 лв., представляваща обезщетение за причинена вреда от неизпълнение на задължение за гаранционна поддръжка на покривна конструкция на лекарски кабинети №3 и №4 на първия етаж на сграда в гр. С.. С. касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона, а именно съдът като е присъдил обезщетение на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.195, ал.2 ЗЗД за неизпълнение на задължение за гаранционна поддръжка, “не е отчел обстоятелството, че за да има обезщетение за причинени вреди, следва точно да бъде установен размера на вредата”. Твърди се, че съдилищата не са коментирали акт обр. №19 от 23.10.2006г. , от който не е видно на кой обект са извършени описаните в него СМР. Изложени са доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения от апелативния съд касаещи обсъждане на доказателствата по делото и установяването на размера на вредата като съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата “Превенция-2. – М. център доболнична медицинска помощ” ООД в писмено становище възразява срещу допускането до касационно обжалване на въззивното решение с аргументите, че формулираните от касатора оплаквания не обосноват такъв извод.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
След обсъждане на събраните по делото доказателства- писмени, гласни и технически експертизи, въззъвният съд е приел за доказан иска на ищеца по чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД за обезщетяване на претърпяната от него вреда от скрити недостатъци на продадените му от ответника лекарски кабинети, представляващи направен разход за отремонтиране в гаранционния срок на покривната конструкция / тераса/ над собствените му два бр. кабинети №3 и №4. И. същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда е за отговорността на строителя за скрити недостатъци, появили се в гаранционния срок.
Настоящият състав на ВКС, ТК първо отделение намира, че не са налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е обусловила решаващите изводи на съда да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. В случая, в изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради опорочени фактическите констатации на съда. Твърденията, че ищецът не е доказал размера на вредата, че съдът не е коментирал писмено доказателство от значение за спора, че по делото няма събрани гласни доказателства в подкрепа на исковата претенция, са все твърдения, които имат отношение до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявения от ищеца иск по чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение, постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон/ чл.281, т. 3 ГПК/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация не е документирал направени за настоящата инстанция разноски, поради което не му се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №182/21.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 1006/2007г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: